Кои са „Божиите синове“ и „човешките дъщери“ в този пасаж?

Този пасаж е разбиран по повече от един начин, но често срещано четене е, че „Божиите синове“ са били хора от линията, която е призовавала Господ и е ходила в Неговите пътища, докато „човешките дъщери“ са от семейства, които не са следвали Бог. Вместо да останат отделени за Бог, тези мъже избираха съпруги само по външен вид и желание, без да се интересуват от вярата. Въпросът не е само кои са били те по рождение, а че хората, които твърдяха, че принадлежат на Бог, спряха да пазят сърцата и домовете си и това помогна за разпространението на злото.

Какво означава „Духът ми няма винаги да се бори с човека“?

Когато Бог казва: „Духът Ми няма винаги да се бори с човека“, Той казва, че Неговите търпеливи молби и предупреждения няма да продължат вечно. Хората пренебрегваха предупрежденията Му и живееха според плътта си, греховните си желания. Така че Бог постави граница, като даде определен период от време, преди да нанесе присъда. Това показва както Неговата доброта, защото Той оставя време за покаяние, така и Неговата святост, защото Той няма да позволи упоритият бунт да продължи без отговор. Това е трезво напомняне, че закоравяването на сърцето към Бог има крайна точка.

Кои са великаните или могъщите мъже, споменати в този пасаж?

Пасажът казва, че е имало великани или могъщи мъже в онези дни и след това. Това бяха силни, известни хора, известни като „мъже с известност“. Те не само бяха силни по тяло, но често използваха силата си за зло. Те станаха лидери по корумпиран начин, разпространявайки насилие и гордост, вместо да почитат Бог. Смисълът на споменаването им не е да задоволим любопитството, а да покажем докъде е паднал светът. Дори най-силните и най-уважаваните хора на земята бяха обвити в грях и помогнаха да се изпълни земята с проблеми.

Защо се казва, че Бог се разкаял или съжалявал, че е създал човека?

Когато се казва, че Бог се е разкаял или съжалявал, че е създал човека, това не означава, че Бог е направил грешка или е променил решението Си, както правят хората. Библията използва човешки думи, за да можем да разберем Неговата дълбока скръб от греха. Бог погледна земята и видя, че човешките мисли и желания бяха изкривени към злото през цялото време. Това Го наскърби. Казването, че Той се „покая“, показва Неговата свята неприязън към греха и решението Му да действа в съд. Помага ни да почувстваме колко сериозен е грехът, а не че Бог е нестабилен или несигурен.

Защо Бог реши да унищожи човека и дори животните от земята?

Бог видя, че човешкото нечестие е изпълнило земята и че всяко намерение на сърцето е само зло през цялото време. Грехът се беше разпространил толкова широко, че развали живота на земята. Бог не е студен или небрежен; пасажът казва, че Той беше наскърбен в сърцето Си. Но тъй като Той е справедлив, Той избра да изтрие това, което беше станало като петно. Включени са дори животни и птици, което показва докъде стигат щетите от човешкия грях. Тази тежка дума показва колко дълбоко Бог мрази злото и колко сериозни са изборите ни пред Него.

Какво учи този пасаж относно опасността от смесените бракове?

В този пасаж проблемът не е самият брак, а бракът без загриженост за Бог. Мъжете, които трябваше да принадлежат на Бог, си вземаха жени, които искаха, само защото бяха красиви, без да се интересуват дали се страхуват от Господ. С течение на времето това въвлече благочестивата линия в същите грехове като останалия свят. То показва как близките взаимоотношения могат да ни привлекат или към Бог, или далеч от Него. Това е предупреждение да се отнасяте внимателно към брака и близките връзки, като гледате първо вярата и характера, а не само външните неща.

Как този пасаж показва едновременно Божието търпение и Неговите граници?

Божието търпение се вижда в това, че Той не поразява хората веднага. Той казва, че Неговият Дух се е борил с човека и Той определя дълъг период, описан като много години, преди да дойде потопът. Време е да се върнем назад. Но Той също казва, че този стремеж няма да продължи безкрай. Неговото търпение има граница, когато хората продължават да избират греха. Така че виждаме Бог, който е бавен на гнева и дава място за покаяние, но който най-накрая ще отсъди, когато злото е обичано и предупрежденията Му са отхвърлени.

Защо репликата „всяко въображение на мислите на сърцето му винаги беше само зло“ е толкова сериозна?

Този ред показва колко дълбок е проблемът. Не само хората понякога правеха лоши неща. Техните мисли, планове и желания бяха отклонени от Бог през повечето време. Злото не беше малко петънце на повърхността; изпълваше вътрешния живот. Това помага да се обясни защо дойде толкова строга присъда. Това също показва, че истинската битка е в сърцето, а не само във външното поведение. Без Божията помощ хората сами не вървят към доброто. Стихът има за цел да ни смири и да ни накара да видим нуждата си от Неговата благодат.

Как този пасаж може да говори на хората днес?

Този пасаж предупреждава какво се случва, когато хората пренебрегват Божиите пътища, следват желанията си и се отнасят към Неговото търпение така, сякаш ще продължи вечно. Показва опасността от избирането на взаимоотношения и житейски пътища без уважение към вярата и от оставянето на греха да се разпространява в сърцето, докато не изглежда нормално. Това също така показва, че Бог е много загрижен за това как живеем и е наскърбен от злото, а не безразличен. За днес ни призовава да приемем греха сериозно, да пазим сърцата и домовете си и да търсим Бог, докато Той дава време да се върнем назад.

Защо някои хора казват, че този пасаж е труден за разбиране?

Някои части са трудни, защото формулировката е кратка и древна. Например, кои са „Божиите синове“ и какво точно се има предвид под гигантите, е разчетено по повече от един начин. Освен това фрази като Бог „разкайва се“ могат да бъдат объркващи, ако забравим, че се използват човешки думи, за да се опише Божият отговор по начини, които можем да разберем. Дори когато хората се различават по някои подробности, основното послание е ясно: човешкият грях се разрасна дълбоко и широко, Бог беше наскърбен и Той предупреди, че търпението Му ще свърши в съда.

Gen.6.1

Битие 6:1

BUL

Като почнаха човеците да се размножават по лицето на земята и им се раждаха дъщери,

Kato pochnakha chovetsite da se razmnozhavat po litseto na zemyata i im se razhdakha dŭshteri,

Corruption on the Earth

Като почнаха човеците да се размножават по лицето на земята и им се раждаха дъщери,

Kato pochnakha chovetsite da se razmnozhavat po litseto na zemyata i im se razhdakha dŭshteri,

Божите синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, вземаха си за жени от всички, които избираха.

Bozhite sinove, kato gledakha, che choveshkite dŭshteri byakha krasivi, vzemakha si za zheni ot vsichki, koito izbirakha.

И тогава рече Господ: Духът който съм му дал не ще владее вечно в човека; в блуждаенето си той е плът; затова дните му ще бъдат сто и двадесет години.

I togava reche Gospod: Dukhŭt koĭto sŭm mu dal ne shte vladee vechno v choveka; v bluzhdaeneto si toĭ e plŭt; zatova dnite mu shte bŭdat sto i dvadeset godini.

В ония дни се намираха исполините на земята; а при това, след като Божиите синове влизаха при човешките дъщери, и те им раждаха синове, тези бяха ония силни и прочути старовременни мъже.

V oniya dni se namirakha ispolinite na zemyata; a pri tova, sled kato Bozhiite sinove vlizakha pri choveshkite dŭshteri, i te im razhdakha sinove, tezi byakha oniya silni i prochuti starovremenni mŭzhe.

И като видя Господ, че се умножава нечестието на човека по земята и, че всичко, което мислите на сърцето му въображяваха, беше постоянно само зло,

I kato vidya Gospod, che se umnozhava nechestieto na choveka po zemyata i, che vsichko, koeto mislite na sŭrtseto mu vŭobrazhyavakha, beshe postoyanno samo zlo,

разкая се Господ, че беше направил човека на земята, и огорчи се в сърцето Си.

razkaya se Gospod, che beshe napravil choveka na zemyata, i ogorchi se v sŭrtseto Si.

И рече Господ: Ще изтребя от лицето на земята човека, когото създадох, - човеци, зверове, влечуги и въздушни птици, - понеже се разкаях, че ги създадох.

I reche Gospod: Shte iztrebya ot litseto na zemyata choveka, kogoto sŭzdadokh, - chovetsi, zverove, vlechugi i vŭzdushni ptitsi, - ponezhe se razkayakh, che gi sŭzdadokh.

Кръстосани препратки

Няма кръстосани препратки за този стих.