Защо Яков осиновява Ефрем и Манасия като свои синове?

Яков осиновява Ефрем и Манасия, така че те ще споделят напълно в Божия заветен народ, а не само в силата на Египет. Той казва, че те ще бъдат негови „като Рувим и Симеон“, което означава, че ще се считат за първите му синове и ще получат племенно наследство в Израел. Всички по-късни деца на Йосиф ще останат при Йосиф, но тези двамата са издигнати в списъка на синовете на Яков. Това показва, че Яков цени Божието обещание и духовното семейство повече от ранга в Египет и Йосиф се съгласява, като иска момчетата му да бъдат присъединени към Божия народ.

Какво означава Яков да кръстоса ръце, за да благослови Ефрем и Манасия?

Когато Йосиф подрежда момчетата, той поставя първородния Манасия от дясната страна на Яков, а Ефрем отляво. Яков нарочно кръстосва ръце, поставяйки дясната си ръка върху Ефраим, по-младият. Това показва, че Божието благословение не винаги следва реда на раждане или човешките планове. Яков знае какво прави и говори за бъдещето: и двамата ще станат народ, но по-младият ще бъде по-голям. Кръстосаните ръце изобразяват Божия свободен избор и ни напомнят, че Бог често издига този, който хората не очакват.

За какво се отнася „Ангелът, който ме изкупи от всяко зло“ в този пасаж?

Яков говори за „Бога, който ме храни през целия ми живот“ и след това за „Ангела, който ме изкупи от всяко зло“. Той поглежда назад към един тежък живот, но вижда, че Бог го е напътствал, защитавал и спасявал отново и отново. Наричайки тази фигура „Ангелът“, той говори за Божието спасително присъствие с него, Този, който го е срещал в пътуванията му и го е пазил от зло. Яков моли същия този спасителен Бог да благослови момчетата, обвързвайки бъдещето им с Бог, който се е грижил за него във всяка беда.

Какво учи този пасаж за Божия завет и обетованата земя?

Яков напомня на Йосиф, че Бог му се е явил в Луз и е обещал да го направи плодовит, да умножи семейството му и да даде земята на потомството му като вечно притежание. Въпреки че са в Египет, Яков говори така, сякаш това обещание е сигурно. Той вярва, че Бог ще ги върне обратно в „земята на бащите ви“. Като дава на Йосиф допълнителна част и издига Ефрем и Манасия до племенен статус, той подрежда семейството около това обещание, показвайки, че Божието слово за земята и потомците ще оформи бъдещето на Израел.

Защо Йосиф беше разстроен, когато Яков благослови Ефрем пред Манасия?

Йосиф е обезпокоен, защото според него първородният трябва да получи по-голямата благословия. Той вижда дясната ръка на Яков върху Ефраим, по-младия, и смята, че баща му е направил грешка поради слабо зрение. Той дори се опитва да премести ръката на Джейкъб. Но Джейкъб настоява, че знае какво прави. Той казва на Йосиф и двамата сина ще бъдат велики, но Ефрем ще стане по-велик. Реакцията на Йосиф показва колко естествено е да очакваме Бог да следва човешкия ред, а отговорът на Яков показва, че Божият план може да се различава от нашите обичаи.

Какво има предвид Яков, когато казва: „Бог… ме храни през целия ми живот до този ден“?

Яков поглежда назад към целия си живот и го обобщава, като казва, че Бог се е грижил за него като пастир. Имал е много трудности, загуби и опасности, но вижда, че Бог го е осигурявал през всеки сезон. Тук не става дума само за храна, но и за всички Божии грижи и напътствия. Като казва това пред внуците си, той ги учи да гледат на живота си по същия начин: каквито и да са обстоятелствата, Бог е този, който ги поддържа и води ден след ден.

Как този пасаж показва важността на духовното наследство пред светския успех?

Йосиф е могъщ лидер в Египет, но фокусът на тази сцена не е неговият ранг, а делът на семейството му в Божието обещание. Той води синовете си при слаб, умиращ баща, за да могат да бъдат причислени към Божия народ. Яков им дава място в Израел, а не в двора на Египет. Той също така говори за обетованата земя, а не за египетското богатство. Това показва, че трайната благословия се намира в принадлежността към Бог и неговия завет, а не в положение или богатство, и насърчава читателите да ценят духовното наследство над земните печалби.

Какво се случва, когато Яков изрече тези благословии в Египет?

Яков е към края на живота си, живеейки в Египет поради глада, който някога е заплашвал семейството му. Джоузеф се издигна до висока служба и има двама сина, родени в тази чужда земя. Като чува, че Яков е болен, Йосиф довежда момчетата, за да може Яков да ги види, да ги осинови и да ги благослови, преди да умре. Яков събира сили, сяда на леглото, припомня си Божието обещание в Луз и след това полага ръце на момчетата. Цялата сцена е умишлено предаване на вяра и обещание в чужда страна.

Защо Яков споменава смъртта на Рахил и нейното погребение в Ефрат?

По средата на осиновяването и благославянето на синовете на Йосиф, Яков внезапно говори за смъртта на Рахил по пътя към Ефрат и за неговото погребване там. Рейчъл беше майката на Йосиф, така че този спомен е много личен. Това може да обясни защо той е толкова нежен към синовете на Йосиф и защо внимава за мястото им в семейството. Споменаването на Рахил също свързва родословието на Йосиф със земята Ханаан и с по-ранни скърби. Дори в скръбта си Яков е видял Божията вярност и сега той включва внуците на Рахил в заветната линия.

Gen.48.1

Битие 48:1

BUL

След това, известиха на Иосифа: Ето, баща ти е болен. И той поведе със себе си двата си сина, Манасия и Ефрема, [да отидат при него].

Sled tova, izvestikha na Iosifa: Eto, bashta ti e bolen. I toĭ povede sŭs sebe si dvata si sina, Manasiya i Efrema, [da otidat pri nego].

Jacob Blesses Ephraim and Manasseh

1 След това, известиха на Иосифа: Ето, баща ти е болен. И той поведе със себе си двата си сина, Манасия и Ефрема, [да отидат при него].

Sled tova, izvestikha na Iosifa: Eto, bashta ti e bolen. I toĭ povede sŭs sebe si dvata si sina, Manasiya i Efrema, [da otidat pri nego].

2 И известиха на Якова, казвайки: Ето, син ти Иосиф иде при тебе. Тогава Израил събра силите си и седна на леглото.

I izvestikha na Yakova, kazvaĭki: Eto, sin ti Iosif ide pri tebe. Togava Izrail sŭbra silite si i sedna na legloto.

3 И Яков каза на Иосифа: Бог Всемогъщи ми се яви в Луз, в Ханаанската земя, и благослови ме, като ми каза:

I Yakov kaza na Iosifa: Bog Vsemogŭshti mi se yavi v Luz, v Khanaanskata zemya, i blagoslovi me, kato mi kaza:

4 Ето, Аз ще те наплодя, ще те размножа, и ще направя да произлязат много народи [от теб]; и ще дам тая земя на потомството ти след тебе за всегдашно притежание.

Eto, Az shte te naplodya, shte te razmnozha, i shte napravya da proizlyazat mnogo narodi [ot teb]; i shte dam taya zemya na potomstvoto ti sled tebe za vsegdashno pritezhanie.

5 И сега, двата ти сина, които ти се родиха в Египетската земя, преди да дойда аз при тебе в Египет, са мои; Ефрем и Манасия ще бъдат мои също, както Рувим и Симеон.

I sega, dvata ti sina, koito ti se rodikha v Egipet·skata zemya, predi da doĭda az pri tebe v Egipet, sa moi; Efrem i Manasiya shte bŭdat moi sŭshto, kakto Ruvim i Simeon.

6 А чадата, които родиш подир тях, ще бъдат твои, а колкото за наследството си, ще се наричат с [името на тия] свои братя.

A chadata, koito rodish podir tyakh, shte bŭdat tvoi, a kolkoto za nasledstvoto si, shte se narichat s [imeto na tiya] svoi bratya.

7 А когато се връщах от Падан, умря ми Рахил на пътя в Ханаанската земя, като оставаше едно малко разстояние да стигнем до Ефрата; и погребах я там, край пътя за Ефрата, (който е Витлеем).

A kogato se vrŭshtakh ot Padan, umrya mi Rakhil na pŭtya v Khanaanskata zemya, kato ostavashe edno malko razstoyanie da stignem do Efrata; i pogrebakh ya tam, kraĭ pŭtya za Efrata, (koĭto e Vitleem).

8 И като съгледа Иосифовите синове, рече Израил: Кои са тия?

I kato sŭgleda Iosifovite sinove, reche Izrail: Koi sa tiya?

9 А Иосиф каза на баща си: Тия са синовете, които Бог ми даде тука. А той рече: Моля, доведи ги при мене, за да ги благословя.

A Iosif kaza na bashta si: Tiya sa sinovete, koito Bog mi dade tuka. A toĭ reche: Molya, dovedi gi pri mene, za da gi blagoslovya.

10 А очите на Израиля бяха помрачени от старост, та не можеше да вижда. И тъй, [Иосиф] ги приближи при него; а той ги целуна и ги прегърна.

A ochite na Izrailya byakha pomracheni ot starost, ta ne mozheshe da vizhda. I tŭĭ, [Iosif] gi priblizhi pri nego; a toĭ gi tseluna i gi pregŭrna.

11 И рече Израил на Иосифа: Не се надявах да видя лицето ти; но, ето, Бог ми показа и потомството ти.

I reche Izrail na Iosifa: Ne se nadyavakh da vidya litseto ti; no, eto, Bog mi pokaza i potomstvoto ti.

12 И Иосиф, като ги махна отмежду колената си, поклони се с лицето до земята.

I Iosif, kato gi makhna otmezhdu kolenata si, pokloni se s litseto do zemyata.

13 После Иосиф ги взе двамата, Ефрема с дясната си ръка към лявата на Израил, а Манасия с лявата си ръка към дясната на Израил, та ги доведе при него.

Posle Iosif gi vze dvamata, Efrema s dyasnata si rŭka kŭm lyavata na Izrail, a Manasiya s lyavata si rŭka kŭm dyasnata na Izrail, ta gi dovede pri nego.

14 А Израил простря дясната си ръка и я възложи на главата на Ефрема, който беше по-младият, а лявата ръка на Манасиевата глава, като нарочно кръстоса ръцете си; (защото Манасия беше първородният).

A Izrail prostrya dyasnata si rŭka i ya vŭzlozhi na glavata na Efrema, koĭto beshe po-mladiyat, a lyavata rŭka na Manasievata glava, kato narochno krŭstosa rŭtsete si; (zashtoto Manasiya beshe pŭrvorodniyat).

15 И като благослови Иосифа рече: Бог, пред Когото ходиха бащите ми Авраам и Исаак, Бог, Който ме е пасъл през целия ми живот до тоя ден;

I kato blagoslovi Iosifa reche: Bog, pred Kogoto khodikha bashtite mi Avraam i Isaak, Bog, Koĭto me e pasŭl prez tseliya mi zhivot do toya den;

16 ангелът, който ме избавя от всяко зло, нека благослови момчетата; и нека се наричат с моето име и с името на бащите ми Авраама и Исаака; и нека нарастат в множество всред земята.

angelŭt, koĭto me izbavya ot vsyako zlo, neka blagoslovi momchetata; i neka se narichat s moeto ime i s imeto na bashtite mi Avraama i Isaaka; i neka narastat v mnozhestvo vsred zemyata.

17 Но като видя Иосиф, че баща му възложи дясната си ръка на Ефремовата глава, не одобри; и дигна ръката на баща си, за да я премести от Ефремовата глава на Манасиевата глава.

No kato vidya Iosif, che bashta mu vŭzlozhi dyasnata si rŭka na Efremovata glava, ne odobri; i digna rŭkata na bashta si, za da ya premesti ot Efremovata glava na Manasievata glava.

18 И Иосиф рече на баща си: Не така, тате, защото ето първородният, възложи дясната си ръка на неговата глава.

I Iosif reche na bashta si: Ne taka, tate, zashtoto eto pŭrvorodniyat, vŭzlozhi dyasnata si rŭka na negovata glava.

19 Но баща му отказа, като рече: Зная синко, зная; и той ще стане племе; и той ще бъде велик; но по-младият му брат ще бъде по-голям от него, и потомството му ще стане множество народи.

No bashta mu otkaza, kato reche: Znaya sinko, znaya; i toĭ shte stane pleme; i toĭ shte bŭde velik; no po-mladiyat mu brat shte bŭde po-golyam ot nego, i potomstvoto mu shte stane mnozhestvo narodi.

20 И тъй, в същия ден ги благослови, казвайки: С твоето име Израил ще благославя, като казва: Бог да те направи като Ефрема и като Манасия! - като постави Ефрема пред Манасия.

I tŭĭ, v sŭshtiya den gi blagoslovi, kazvaĭki: S tvoeto ime Izrail shte blagoslavya, kato kazva: Bog da te napravi kato Efrema i kato Manasiya! - kato postavi Efrema pred Manasiya.

21 След това Израил рече на Иосифа: Ето, аз умирам; но Бог ще бъде с вас, и ще ви върне пак в отечеството ви.

Sled tova Izrail reche na Iosifa: Eto, az umiram; no Bog shte bŭde s vas, i shte vi vŭrne pak v otechestvoto vi.

22 Впрочем, аз на тебе давам един дял повече отколкото на братята ти, който [дял] взех от ръцете на аморейците със сабята си и с лъка си.

Vprochem, az na tebe davam edin dyal poveche otkolkoto na bratyata ti, koĭto [dyal] vzekh ot rŭtsete na amoreĭtsite sŭs sabyata si i s lŭka si.

Кръстосани препратки

Няма кръстосани препратки за този стих.