Защо Яков решава да напусне къщата на Лаван в този пасаж?

Яков си тръгна, защото видя, че Лаван и синовете на Лаван са се обърнали срещу него. Синовете на Лаван твърдели, че Яков е взел цялото богатство на баща им и лицето на Лаван вече не било приятелско към него. В същото време Бог говори на Яков и ясно му казва да се върне в земята на бащите си, обещавайки: „Аз ще бъда с теб“. Така че Яков не просто бягаше от неприятности. Той отговаряше както на нарастващата опасност, така и на Божията пряка заповед, вярвайки, че Бог ще го защити и напътства, когато се прибере у дома.

Какво показва тази история за Божията грижа и защита за Яков?

Този пасаж показва, че Бог наблюдаваше всяко зло, сторено на Яков, и тихо го защитаваше. Лаван измами Яков и промени заплатата му много пъти, но Бог не позволи на Лаван наистина да го нарани. Бог дори ръководи как стадата се умножават, така че шарените и шарени животни станаха на Яков, не чрез измама, а по Божия план. Бог дойде при Лаван насън и го предупреди да не говори на Яков „нито добро, нито лошо“. Всичко това показва, че Бог вижда несправедливостта, защитава народа Си и спазва обещанията Си дори когато другите действат несправедливо.

Защо Рахил открадна домашните изображения на баща си Лаван?

Пасажът просто заявява, че Рейчъл е откраднала изображенията на баща си, когато са си тръгнали. Тези изображения са били домашни богове или идоли, които Лаван по-късно нарича „моите богове“. Те може да са били обвързани със семейната религия или чувството за защита. Нейното действие показва, че старите обичаи и погрешното поклонение все още се придържат към това семейство, дори когато Яков следваше истинския Бог. Това също поставя Яков в опасност, защото той смело заявява, че всеки, който притежава боговете, трябва да умре, без да знае, че Рахил ги е взела. Историята предупреждава как скритите грехове и идоли могат да обезпокоят семейството.

Какво е значението на завета и каменната грамада между Яков и Лаван?

След острия им спор Лаван предлага да сключат договор, за да има мир между тях. Яков поставя каменен стълб и купчина камъни и те ядат там в знак на съгласие. Лаван го нарича с едно име на собствения си език, а Яков го нарича друго, но и двамата го виждат като свидетел. Лаван казва, че грамадата и стълбът отбелязват граница, че никой няма да я премине, за да нарани другия. Той също така призовава Бог да наблюдава между тях и да прецени дали малтретира жените или нарушава споразумението.

Защо Бог се нарече Бог на Ветил, когато говореше на Яков?

Бог напомня на Яков, че Той е Богът на Ветил, мястото, където Яков веднъж видял стълбата насън, помазал стълб и дал обет пред Бог. Като използва това име, Бог свързва тази нова заповед с по-ранното обещание, показвайки, че не е забравил Яков или завета. Това връща Яков към първата му среща и към обета, който е дал. Това помага на Яков да разбере, че завръщането в родината му не е просто бягство от Лаван, а част от дългогодишния Божи план за него и неговите потомци.

Как Яков описва своята двадесетгодишна служба при Лаван?

Яков казва на Лаван, че в продължение на двадесет години е работил много усърдно и вярно. Той казва, че стадата на Лаван не са загубили малките си и той не е ял овните на Лаван. Когато животните бяха разкъсани от зверове или откраднати, самият Яков понесе загубата, въпреки че Лаван поиска изплащане. Той говори за дни на жега, нощи на студ и много безсънни нощи, пазещи стадата. Той също така напомня на Лаван, че е служил четиринадесет години за двете си дъщери и шест години за добитъка, докато Лаван непрекъснато променя заплатите си. Това показва почтеността на Яков и тежестта на страданието му.

Защо Лаван обвини Яков, че е откраднал боговете му, и как беше разрешено това?

Лаван се почувства онеправдан от тайното заминаване на Яков и добави обвинението, че Яков е откраднал боговете му. Яков, без да знае, че Рахил ги е взела, категорично отрича това и кани Лаван да претърси всичко. Рейчъл крие изображенията под мебелите на камилата и сяда върху тях, давайки причина да не може да стане. Лаван претърсва всички шатри, но не намира нищо. Това избистря Яков в очите на присъстващите и гневът му кипи, докато изброява всичките години на вярна служба. Божието предупреждение към Лаван в съня също го възпира да продължи.

Какво учи този пасаж относно семейния конфликт и Божието присъствие в него?

Тази история е пълна с напрежение: завистта на синовете на Лаван, несправедливото отношение на Лаван, тайната кражба на Рахил, страхът на Яков и разгорещен спор. И все пак във всичко това Бог присъства и е активен. Той говори с Яков, ръководи стадата му, защитава го от гнева на Лаван и наблюдава завета, който слага край на конфликта. Пасажът показва, че семейните проблеми и несправедливостта са реални, но те не са извън Божията грижа. Бог може да използва дори болезнени ситуации, за да премести Своите хора, където ги иска, и да им напомни за Неговите обещания и минали дела.

Gen.31.1

Битие 31:1

Bulgarian Bible

А [Яков] чу думите на Лавановите синове, които казваха: Яков отне целия имот на баща ни, и от бащиния ни имот придоби цялото това богатство.

A [Yakov] chu dumite na Lavanovite sinove, koito kazvakha: Yakov otne tseliya imot na bashta ni, i ot bashtiniya ni imot pridobi tsyaloto tova bogat·stvo.

Chapter:

Jacob Flees from Laban

1 А [Яков] чу думите на Лавановите синове, които казваха: Яков отне целия имот на баща ни, и от бащиния ни имот придоби цялото това богатство.

A [Yakov] chu dumite na Lavanovite sinove, koito kazvakha: Yakov otne tseliya imot na bashta ni, i ot bashtiniya ni imot pridobi tsyaloto tova bogat·stvo.

2 И, ето, Яков видя, че лицето на Лавана не беше към него тъй както преди.

I, eto, Yakov vidya, che litseto na Lavana ne beshe kŭm nego tŭĭ kakto predi.

3 А Господ рече на Якова: Върни се в отечеството си и в рода си, и Аз ще бъда с тебе.

A Gospod reche na Yakova: Vŭrni se v otechestvoto si i v roda si, i Az shte bŭda s tebe.

4 Тогава Яков прати да повикат Рахил и Лия на полето при стадото му;

Togava Yakov prati da povikat Rakhil i Liya na poleto pri stadoto mu;

5 и рече им: Виждам, че бащиното ви лице не е към мене тъй както преди; но Бог на баща ми е бил с мене.

i reche im: Vizhdam, che bashtinoto vi litse ne e kŭm mene tŭĭ kakto predi; no Bog na bashta mi e bil s mene.

6 А вие знаете, че с цялата си сила работих на баща ви.

A vie znaete, che s tsyalata si sila rabotikh na bashta vi.

7 Но баща ви ме излъга и десет пъти променя заплатата ми; обаче Бог не го остави да ми напакости.

No bashta vi me izlŭga i deset pŭti promenya zaplatata mi; obache Bog ne go ostavi da mi napakosti.

8 Ако кажеше така: Капчестите ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше капчести; а ако кажеше така: Шарените ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше шарени.

Ako kazheshe taka: Kapchestite shte ti bŭdat zaplatata, togava tsyaloto stado razhdashe kapchesti; a ako kazheshe taka: Sharenite shte ti bŭdat zaplatata, togava tsyaloto stado razhdashe shareni.

9 Така Бог отне стадото на баща ви и го даде на мене.

Taka Bog otne stadoto na bashta vi i go dade na mene.

10 И [едно] време, когато зачеваше стадото, подигнах очи и видях насъне, че, ето, козлите, които се качваха на стадото бяха шарени, капчести и сиви.

I [edno] vreme, kogato zachevashe stadoto, podignakh ochi i vidyakh nasŭne, che, eto, kozlite, koito se kachvakha na stadoto byakha shareni, kapchesti i sivi.

11 И ангел Божий ми рече в съня: Якове; И аз отговорих: Ето ме.

I angel Bozhiĭ mi reche v sŭnya: Yakove; I az otgovorikh: Eto me.

12 И той каза: Подигни сега очи и виж, че всичките козли, които се качват на стадото, са шарени, капчести и сиви; защото видях всичко, що ти прави Лаван.

I toĭ kaza: Podigni sega ochi i vizh, che vsichkite kozli, koito se kachvat na stadoto, sa shareni, kapchesti i sivi; zashtoto vidyakh vsichko, shto ti pravi Lavan.

13 Аз съм Бог на Ветил, гдето ти помаза стълб с масло и гдето Ми се обрече. Стани сега, излез из тая земя и се върни в родината си.

Az sŭm Bog na Vetil, gdeto ti pomaza stŭlb s maslo i gdeto Mi se obreche. Stani sega, izlez iz taya zemya i se vŭrni v rodinata si.

14 Рахил и Лия в отговор му рекоха: Имаме ли ние още дял или наследство в бащиния си дом?

Rakhil i Liya v otgovor mu rekokha: Imame li nie oshte dyal ili nasledstvo v bashtiniya si dom?

15 Не счете ли ни той като чужденки, защото ни продаде и даже изяде дадените за нас пари?

Ne schete li ni toĭ kato chuzhdenki, zashtoto ni prodade i dazhe izyade dadenite za nas pari?

16 Защото цялото богатство, което Бог отне от баща ни, е наше и на нашите чада. Затова, стори сега, каквото Бог ти е казал.

Zashtoto tsyaloto bogat·stvo, koeto Bog otne ot bashta ni, e nashe i na nashite chada. Zatova, stori sega, kakvoto Bog ti e kazal.

17 Тогава Яков стана и тури децата си и жените на камилите.

Togava Yakov stana i turi detsata si i zhenite na kamilite.

18 И подкара всичкия си добитък и целия си имот що бе придобил, спечеления от него добитък, който бе събрал в Падан-арам, за да отиде в Ханаанската земя при баща си Исаака.

I podkara vsichkiya si dobitŭk i tseliya si imot shto be pridobil, specheleniya ot nego dobitŭk, koĭto be sŭbral v Padan-aram, za da otide v Khanaanskata zemya pri bashta si Isaaka.

19 А като беше отишъл Лаван да стриже овците си, Рахил открадна домашните идоли на баща си.

A kato beshe otishŭl Lavan da strizhe ovtsite si, Rakhil otkradna domashnite idoli na bashta si.

20 И тъй, Яков побягна скришно от сириеца Лавана, без да му извести, че си отива.

I tŭĭ, Yakov pobyagna skrishno ot sirietsa Lavana, bez da mu izvesti, che si otiva.

21 Побягна с целия си имот, стана та премина Ефрат {Еврейски: реката.} и отправи се към Галаадската поляна.

Pobyagna s tseliya si imot, stana ta premina Efrat {Evreĭski: rekata.} i otpravi se kŭm Galaadskata polyana.

Laban Pursues Jacob

22 А на третия ден известиха на Лавана, че Яков побягнал.

A na tretiya den izvestikha na Lavana, che Yakov pobyagnal.

23 Тогава [Лаван], като взе със себе си братята си, гони го седем дни {Еврейски: седемдневно пътешествие.}, и го стигна на Галаадската поляна.

Togava [Lavan], kato vze sŭs sebe si bratyata si, goni go sedem dni {Evreĭski: sedemdnevno pŭteshestvie.}, i go stigna na Galaadskata polyana.

24 Но Бог дойде насъне, през нощта, при сириеца Лавана и му каза: Внимавай да не речеш на Якова ни зло, ни добро.

No Bog doĭde nasŭne, prez noshtta, pri sirietsa Lavana i mu kaza: Vnimavaĭ da ne rechesh na Yakova ni zlo, ni dobro.

25 И така, Лаван стигна Якова. Яков беше разпънал шатрата си на бърдото, а Лаван с братята си разпъна своята на Галаадската поляна.

I taka, Lavan stigna Yakova. Yakov beshe razpŭnal shatrata si na bŭrdoto, a Lavan s bratyata si razpŭna svoyata na Galaadskata polyana.

26 И Лаван рече на Якова: Що стори ти? Защо побягна скришно и отведе дъщерите ми, като с нож запленени?

I Lavan reche na Yakova: Shto stori ti? Zashto pobyagna skrishno i otvede dŭshterite mi, kato s nozh zapleneni?

27 Защо се скри, за да бягаш; и ме измами, а не ми яви, та да можех да те изпратя с веселие и с песни, с тъпани и с арфи,

Zashto se skri, za da byagash; i me izmami, a ne mi yavi, ta da mozhekh da te izpratya s veselie i s pesni, s tŭpani i s arfi,

28 нито ме остави да целуна синовете и дъщерите си? Ти си сторил това без да мислиш.

nito me ostavi da tseluna sinovete i dŭshterite si? Ti si storil tova bez da mislish.

29 Ръката ми е доволно силна да ви напакости; но Бог на баща ви ми говори нощес, казвайки: Внимавай да не речеш на Якова ни зло, ни добро.

Rŭkata mi e dovolno silna da vi napakosti; no Bog na bashta vi mi govori noshtes, kazvaĭki: Vnimavaĭ da ne rechesh na Yakova ni zlo, ni dobro.

30 И сега вече си тръгнал, понеже ти е много домъчняло за бащиния ти дом; [обаче], защо си откраднал боговете ми?

I sega veche si trŭgnal, ponezhe ti e mnogo domŭchnyalo za bashtiniya ti dom; [obache], zashto si otkradnal bogovete mi?

31 А Яков в отговор каза на Лавана: [Побягнах] понеже се уплаших; защото си рекох: Да не би да ми отнемеш на сила дъщерите си.

A Yakov v otgovor kaza na Lavana: [Pobyagnakh] ponezhe se uplashikh; zashtoto si rekokh: Da ne bi da mi otnemesh na sila dŭshterite si.

32 У когото намериш боговете си, той да не остане жив; пред братята ни прегледай, какво твое има у мене и си го вземи (защото Яков не знаеше, че Рахил ги бе откраднала).

U kogoto namerish bogovete si, toĭ da ne ostane zhiv; pred bratyata ni pregledaĭ, kakvo tvoe ima u mene i si go vzemi (zashtoto Yakov ne znaeshe, che Rakhil gi be otkradnala).

33 И тъй, Лаван влезе в Якововата шатра, в Лиината шатра и в шатрите на двете слугини, но не намери [боговете]. Тогава, като излезе от Лиината шатра, влезе в Рахилината шатра.

I tŭĭ, Lavan vleze v Yakovovata shatra, v Liinata shatra i v shatrite na dvete slugini, no ne nameri [bogovete]. Togava, kato izleze ot Liinata shatra, vleze v Rakhilinata shatra.

34 А Рахил беше взела домашните идоли, турила ги в седлото на камилата и седеше на тях. А Лаван пипаше из цялата шатра, но не ги намери.

A Rakhil beshe vzela domashnite idoli, turila gi v sedloto na kamilata i sedeshe na tyakh. A Lavan pipashe iz tsyalata shatra, no ne gi nameri.

35 И [Рахил] рече на баща си: Да ти се не зловиди, господарю, дето не мога да стана пред тебе, понеже имам обикновеното на жените. И той търси, но не намери идолите.

I [Rakhil] reche na bashta si: Da ti se ne zlovidi, gospodaryu, deto ne moga da stana pred tebe, ponezhe imam obiknovenoto na zhenite. I toĭ tŭrsi, no ne nameri idolite.

36 Тогава Яков се разсърди и скара се с Лавана. Яков проговори и каза на Лавана: Какво е престъплението ми? Какъв е грехът ми, та си се затекъл подир мене толкоз разпалено?

Togava Yakov se razsŭrdi i skara se s Lavana. Yakov progovori i kaza na Lavana: Kakvo e prestŭplenieto mi? Kakŭv e grekhŭt mi, ta si se zatekŭl podir mene tolkoz razpaleno?

37 Като претърси всичките ми вещи, какво намери от цялата си покъщнина? Сложи го тук пред моите братя и твоите братя и нека отсъдят между двама ни.

Kato pretŭrsi vsichkite mi veshti, kakvo nameri ot tsyalata si pokŭshtnina? Slozhi go tuk pred moite bratya i tvoite bratya i neka ot·sŭdyat mezhdu dvama ni.

38 Двадесет години вече съм бил при тебе; овците ти и козите ти не се изяловиха; и овните на стадото ти не изядох.

Dvadeset godini veche sŭm bil pri tebe; ovtsite ti i kozite ti ne se izyalovikha; i ovnite na stadoto ti ne izyadokh.

39 Разкъсано от звяр не ти донесох; аз теглех загубата. От мене ти изискваше [откраднатото], било че се открадне деня или нощя.

Razkŭsano ot zvyar ne ti donesokh; az teglekh zagubata. Ot mene ti iziskvashe [otkradnatoto], bilo che se otkradne denya ili noshtya.

40 Ето как беше с мене: деня пекът ме изнуряваше, а нощя - мразът, и сънят бягаше от очите ми.

Eto kak beshe s mene: denya pekŭt me iznuryavashe, a noshtya - mrazŭt, i sŭnyat byagashe ot ochite mi.

41 Двадесет години вече съм бил в дома ти; четиринадесет години ти работих за двете ти дъщери и шест години за овците ти; и ти десет пъти промени заплатата ми.

Dvadeset godini veche sŭm bil v doma ti; chetirinadeset godini ti rabotikh za dvete ti dŭshteri i shest godini za ovtsite ti; i ti deset pŭti promeni zaplatata mi.

42 Ако не беше с мене бащиният ми Бог, Бог на Авраама, Страхът на Исаака, ти без друго би ме изпратил сега без нищо. Бог видя моята неволя и труда на ръцете ми и те изобличи нощес.

Ako ne beshe s mene bashtiniyat mi Bog, Bog na Avraama, Strakhŭt na Isaaka, ti bez drugo bi me izpratil sega bez nishto. Bog vidya moyata nevolya i truda na rŭtsete mi i te izoblichi noshtes.

Jacob’s Covenant with Laban

43 А Лаван в отговор рече на Якова: Тия дъщери са мои дъщери и децата са мои деца и стадата са мои стада, всичко що виждаш е мое; и какво да сторя днес на тия мои дъщери или на децата, които са народили?

A Lavan v otgovor reche na Yakova: Tiya dŭshteri sa moi dŭshteri i detsata sa moi detsa i stadata sa moi stada, vsichko shto vizhdash e moe; i kakvo da storya dnes na tiya moi dŭshteri ili na detsata, koito sa narodili?

44 Но сега ела, аз и ти да направим договор, който да бъде свидетелство между мене и тебе.

No sega ela, az i ti da napravim dogovor, koĭto da bŭde svidetelstvo mezhdu mene i tebe.

45 Тогава Яков взе камък и го изправи за стълб.

Togava Yakov vze kamŭk i go izpravi za stŭlb.

46 Още Яков рече на братята си: Натрупайте камъни; и те взеха камъни та направиха грамада; и ядоха там край грамадата.

Oshte Yakov reche na bratyata si: Natrupaĭte kamŭni; i te vzekha kamŭni ta napravikha gramada; i yadokha tam kraĭ gramadata.

47 Лаван я нарече Иегар Сахадута {Т.е., (Халдейски), Свидетелска грамада.}, а Яков я нарече Галаад {Т.е., (Еврейски), Свидетелска грамада.}.

Lavan ya nareche Iegar Sakhaduta {T.e., (Khaldeĭski), Svidetelska gramada.}, a Yakov ya nareche Galaad {T.e., (Evreĭski), Svidetelska gramada.}.

48 И рече Лаван: Тая грамада е свидетел днес между мене и тебе. Поради това тя се наименува Галаад

I reche Lavan: Taya gramada e svidetel dnes mezhdu mene i tebe. Poradi tova tya se naimenuva Galaad

49 и Масфа {Т.е., Стражарница.}, защото думаше: Господ да бди между мене и тебе, когато сме далеч един от друг.

i Masfa {T.e., Strazharnitsa.}, zashtoto dumashe: Gospod da bdi mezhdu mene i tebe, kogato sme dalech edin ot drug.

50 Ако се обхождаш зле с дъщерите ми, или ако вземеш други жени, освен дъщерите ми, няма никой човек с нас [за свидетел]; но виж, Бог е свидетел между мене и тебе.

Ako se obkhozhdash zle s dŭshterite mi, ili ako vzemesh drugi zheni, osven dŭshterite mi, nyama nikoĭ chovek s nas [za svidetel]; no vizh, Bog e svidetel mezhdu mene i tebe.

51 Лаван още каза на Якова: Гледай тая грамада и гледай стълба; който изправих между мене и тебе,

Lavan oshte kaza na Yakova: Gledaĭ taya gramada i gledaĭ stŭlba; koĭto izpravikh mezhdu mene i tebe,

52 тая грамада да бъде свидетел, и стълбът да бъде свидетел, че аз няма да премина тая грамада към тебе, нито ти ще преминеш тая грамада и тоя стълб към мене, за зло.

taya gramada da bŭde svidetel, i stŭlbŭt da bŭde svidetel, che az nyama da premina taya gramada kŭm tebe, nito ti shte preminesh taya gramada i toya stŭlb kŭm mene, za zlo.

53 Бог Авраамов, Бог Нахоров, бащиният им Бог, нека съди между нас. И Яков се закле в Страха на баща си Исаака.

Bog Avraamov, Bog Nakhorov, bashtiniyat im Bog, neka sŭdi mezhdu nas. I Yakov se zakle v Strakha na bashta si Isaaka.

54 Тогава Яков принесе жертва на поляната и повика братята си да ядат хляб, и ядоха хляб, и пренощуваха на поляната.

Togava Yakov prinese zhertva na polyanata i povika bratyata si da yadat khlyab, i yadokha khlyab, i prenoshtuvakha na polyanata.

55 И на утринта Лаван стана рано, целуна синовете си и дъщерите си, благослови ги; и Лаван тръгна, та се върна в своето място.

I na utrinta Lavan stana rano, tseluna sinovete si i dŭshterite si, blagoslovi gi; i Lavan trŭgna, ta se vŭrna v svoeto myasto.

Context:

Jacob Flees from Laban

Cross References

No cross references available for this verse.