PepLamb's Audio Bible
Loading God's Word...
Паси агънцата Ми | Йоан 21:15-17
Gen.29.1

Битие 29:1

BUL

Тогава Яков тръгна и отиде в земята на източните жители.
 
Togava Yakov trŭgna i otide v zemyata na iztochnite zhiteli.

Jacob Meets Rachel

1 Тогава Яков тръгна и отиде в земята на източните жители.
 
Togava Yakov trŭgna i otide v zemyata na iztochnite zhiteli.
2 И погледна, и, ето, кладенец на полето, и там три стада овци, които почиваха при него, защото от оня кладенец напояваха стадата; и върху отвора на кладенеца имаше голям камък.
 
I pogledna, i, eto, kladenets na poleto, i tam tri stada ovtsi, koito pochivakha pri nego, zashtoto ot onya kladenets napoyavakha stadata; i vŭrkhu otvora na kladenetsa imashe golyam kamŭk.
3 И когато се събираха там всичките стада, отваляха камъка от отвора на кладенеца та напояваха стадата; после пак туряха камъка на мястото му над отвора на кладенеца.
 
I kogato se sŭbirakha tam vsichkite stada, otvalyakha kamŭka ot otvora na kladenetsa ta napoyavakha stadata; posle pak turyakha kamŭka na myastoto mu nad otvora na kladenetsa.
4 И Яков каза на [овчарите]: Братя, от где сте? А те рекоха: От Харан сме.
 
I Yakov kaza na [ovcharite]: Bratya, ot gde ste? A te rekokha: Ot Kharan sme.
5 И рече им: Познавате ли Лавана, Нахоровия син? Отговориха: Познаваме.
 
I reche im: Poznavate li Lavana, Nakhoroviya sin? Otgovorikha: Poznavame.
6 И рече им: Здрав ли е? А те рекоха: Здрав е; и ето дъщеря му Рахил иде с овците.
 
I reche im: Zdrav li e? A te rekokha: Zdrav e; i eto dŭshterya mu Rakhil ide s ovtsite.
7 А той каза: Вижте, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът; напойте овците и идете да ги пасете.
 
A toĭ kaza: Vizhte, oshte e mnogo rano, ne e vreme da se pribira dobitŭkŭt; napoĭte ovtsite i idete da gi pasete.
8 А те рекоха: Не можем доде се не съберат всичките стада и не отвалят камъка от отвора на кладенеца; тогава напояваме овците.
 
A te rekokha: Ne mozhem dode se ne sŭberat vsichkite stada i ne otvalyat kamŭka ot otvora na kladenetsa; togava napoyavame ovtsite.
9 Докато им говореше още, дойде Рахил с бащините си овци, защото тя ги пасеше.
 
Dokato im govoreshe oshte, doĭde Rakhil s bashtinite si ovtsi, zashtoto tya gi paseshe.
10 А като видя Яков Рахил, дъщерята на вуйка си Лавана, и овците на вуйка си Лавана, Яков се приближи та отвали камъка от отвора на кладенеца; и напои стадото на вуйка си Лавана.
 
A kato vidya Yakov Rakhil, dŭshteryata na vuĭka si Lavana, i ovtsite na vuĭka si Lavana, Yakov se priblizhi ta otvali kamŭka ot otvora na kladenetsa; i napoi stadoto na vuĭka si Lavana.
11 И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас.
 
I Yakov tseluna Rakhil i zaplaka s visok glas.
12 И Яков каза на Рахил, че е брат на баща й, и че е син на Ревека; а тя се затече, та извести на баща си.
 
I Yakov kaza na Rakhil, che e brat na bashta ĭ, i che e sin na Reveka; a tya se zateche, ta izvesti na bashta si.
13 А Лаван, като чу за своя сестриник Яков, затече се да го посрещне; и прегърна го, целуна го и го заведе у дома си. Тогава [Яков] разказа на Лавана всичко.
 
A Lavan, kato chu za svoya sestrinik Yakov, zateche se da go posreshtne; i pregŭrna go, tseluna go i go zavede u doma si. Togava [Yakov] razkaza na Lavana vsichko.

Jacob Marries Leah and Rachel

14 И Лаван му рече: Наистина ти си моя кост и моя плът. И [Яков] живя при него един месец.
 
I Lavan mu reche: Naistina ti si moya kost i moya plŭt. I [Yakov] zhivya pri nego edin mesets.
15 След това Лаван рече на Якова: Нима, като си ми брат, ти ще ми работиш безплатно? Кажи ми, каква да ти бъде заплатата.
 
Sled tova Lavan reche na Yakova: Nima, kato si mi brat, ti shte mi rabotish bezplatno? Kazhi mi, kakva da ti bŭde zaplatata.
16 А Лаван имаше две дъщери: името на по-старата беше Лия, а името на по-младата Рахил,
 
A Lavan imashe dve dŭshteri: imeto na po-starata beshe Liya, a imeto na po-mladata Rakhil,
17 на Лия очите не бяха здрави; а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице.
 
na Liya ochite ne byakha zdravi; a Rakhil imashe khubava snaga i khubavo litse.
18 И Яков, понеже обикна Рахил, рече: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря, Рахил.
 
I Yakov, ponezhe obikna Rakhil, reche: Shte ti rabotya sedem godini za po-malkata ti dŭshterya, Rakhil.
19 И рече Лаван: По-добре да я дам на тебе, отколкото да я дам на друг мъж; живей при мене.
 
I reche Lavan: Po-dobre da ya dam na tebe, otkolkoto da ya dam na drug mŭzh; zhiveĭ pri mene.
20 И тъй, Яков работи за Рахил седем години; но, поради любовта му към нея, те му се видяха като няколко дни.
 
I tŭĭ, Yakov raboti za Rakhil sedem godini; no, poradi lyubovta mu kŭm neya, te mu se vidyakha kato nyakolko dni.
21 След това Яков каза на Лавана: Дай жена ми, защото дойде вече време да вляза при нея.
 
Sled tova Yakov kaza na Lavana: Daĭ zhena mi, zashtoto doĭde veche vreme da vlyaza pri neya.
22 И тъй, Лаван събра всичките хора от това място и даде угощение.
 
I tŭĭ, Lavan sŭbra vsichkite khora ot tova myasto i dade ugoshtenie.
23 А вечерта взе дъщеря си Лия, та му я доведе; и той влезе при нея.
 
A vecherta vze dŭshterya si Liya, ta mu ya dovede; i toĭ vleze pri neya.
24 И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия.
 
I Lavan dade sluginyata si Zelfa za sluginya na dŭshterya si Liya.
25 Но на утринта, ето че беше Лия. И [Яков] рече на Лавана: Що е това, което ми стори ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга?
 
No na utrinta, eto che beshe Liya. I [Yakov] reche na Lavana: Shto e tova, koeto mi stori ti? Nali za Rakhil ti rabotikh? Togava zashto me izlŭga?
26 А Лаван каза: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди по-старата.
 
A Lavan kaza: V nasheto myasto nyama obichaĭ da se dava po-mladata predi po-starata.
27 Свърши [сватбарската] седмица с тая; и ще ти дам и оная за работата, която ще ми вършиш още седем години.
 
Svŭrshi [svatbarskata] sedmitsa s taya; i shte ti dam i onaya za rabotata, koyato shte mi vŭrshish oshte sedem godini.
28 И Яков стори така; свърши седмицата с [Лия и тогава Лаван] му даде дъщеря си Рахил за жена.
 
I Yakov stori taka; svŭrshi sedmitsata s [Liya i togava Lavan] mu dade dŭshterya si Rakhil za zhena.
29 И Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил.
 
I Lavan dade sluginyata si Vala za sluginya na dŭshterya si Rakhil.
30 И [Яков] влезе при Рахил, и обикна Рахил повече от Лия; и работи на [Лавана] още седем години.
 
I [Yakov] vleze pri Rakhil, i obikna Rakhil poveche ot Liya; i raboti na [Lavana] oshte sedem godini.

Reuben, Simeon, Levi, and Judah

31 А Господ, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата й; а Рахил беше бездетна.
 
A Gospod, ponezhe vidya, che Liya ne beshe obichana, otvori utrobata ĭ; a Rakhil beshe bezdetna.
32 И тъй, Лия зачна и роди син, и наименува го Рувим {Т.е., Ето син.}, защото си думаше: Господ погледна на неволята ми; сега мъжът ми ще ме обикне.
 
I tŭĭ, Liya zachna i rodi sin, i naimenuva go Ruvim {T.e., Eto sin.}, zashtoto si dumashe: Gospod pogledna na nevolyata mi; sega mŭzhŭt mi shte me obikne.
33 И пак зачна и роди син; и рече: Понеже чу Господ, че не съм любима, затова ми даде и тоя син; и наименува го Симеон {Т.е., Послушание.}.
 
I pak zachna i rodi sin; i reche: Ponezhe chu Gospod, che ne sŭm lyubima, zatova mi dade i toya sin; i naimenuva go Simeon {T.e., Poslushanie.}.
34 Пак зачна и роди син; и рече: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих три сина; затова го наименува Левий {Т.е., Съединение.}.
 
Pak zachna i rodi sin; i reche: Sega veche mŭzhŭt mi shte se privŭrzhe kŭm mene, zashtoto mu rodikh tri sina; zatova go naimenuva Leviĭ {T.e., Sŭedinenie.}.
35 И пак зачна и роди син; и рече: Тоя път ще възхваля Господа; затова го наименува Юда {Т.е., Славословие.}. И престана да ражда.
 
I pak zachna i rodi sin; i reche: Toya pŭt shte vŭzkhvalya Gospoda; zatova go naimenuva Yuda {T.e., Slavoslovie.}. I prestana da razhda.

Кръстосани препратки

Няма кръстосани препратки за този стих.