Защо Исаак искаше да благослови Исав, преди да умре?

Исак беше стар и почти сляп и чувстваше, че смъртта му може да е близо. Той искаше да предаде семейната благословия на Исав, своя първороден и любим син. В тази култура бащината благословия беше повече от мили думи. Носеше обещания за земя, реколта, власт и Божието благоволение. Исак помоли Исав първо да ловува и да сготви любимото му ястие, показвайки човешката си привързаност към Исав. И все пак, правейки това, той противоречи на това, което Бог вече беше казал, че по-възрастните ще служат на по-младите. Неговият план смесваше истинска вяра със слабо послушание.

Защо Ревека каза на Яков да измами Исаак за благословията?

Ревека беше чула плана на Исаак да благослови Исав и си спомни предишното Божие слово, че по-възрастният ще служи на по-младия. Тя вярваше, че Яков трябваше да получи основната благословия, така че състави план Яков да се преструва на Исав. Мотивът й съвпадаше с това, което Бог беше обещал, но методът й беше грешен. Вместо да чака Бог да работи по своя начин и време, тя прокара нещата чрез лъжи, маскировка и натиск върху сина си. Това показва как човек може да има истинска вяра в Божието обещание, но въпреки това да избира грешни и нараняващи средства.

Какво е значението на това, че Яков казва: „Аз съм първородният ти Исав“?

Когато Яков каза: „Аз съм първородният ти Исав“, той пресече ясна линия. Той не просто мълчеше; той открито твърди, че е негов брат. Той също така използва Божието име, за да обясни бързия лов, казвайки, че Господ го е донесъл при него. Това показва колко далеч може да стигне измамата, щом започне. Пасажът изобщо не извинява това. То показва, че дори някой, който цени Божията благословия, може да изпадне в сериозен грях. Яков наистина получи благословията, която Бог беше планирал за него, но начинът, по който го прие, донесе страх, разделение в семейството и години далеч от дома.

Защо Исак просто не можеше да вземе обратно благословията от Яков?

След като Исав влезе и трикът беше разкрит, Исак потрепери. Той осъзна, че се е опитал да благослови грешния син и че Бог го е отменил. Когато каза, „да, и той ще бъде благословен“, той прие, че благословията, която изрече над Яков, остава. Тези благословии не бяха случайни желания, които можеха да бъдат отменени. Те бяха изговорени с вяра пред Бог и се видяха като фиксирани. Сега Исаак разбра, че Бог беше използвал дори неговата слепота и измамата на Яков, за да изпълни по-ранното слово за по-старите да служат на по-младите, така че той не се опита да го промени.

Защо Исав реагира с такъв горчив вик, когато загуби благословията?

Горчивият вик на Исав показва колко дълбоко е чувствал загубата. Той вече беше продал първородството си и сега основната благословия също беше изчезнала. Той молеше баща си за още една благословия, питайки: „Имаш ли само една благословия, баща ми?“ В тази семейна обстановка благословията означава лидерство, изобилие от зърно и вино и други, които ви служат. Когато Исав видя, че Яков вече има тази дума, той се почувства ограбен и безпомощен. Той наистина получи слово от Исак, но то говореше за живот с меч и служене на брат си за известно време. Гневът му прераства в омраза и планове да убие Яков.

Какво означава благословията на Исаак над Яков в този пасаж?

Исаак благослови Яков с картини на богат живот: небесна роса, тлъстина на земята и изобилие от зърно и вино. Той говореше за хора и нации, които му служат, и дори за синовете на майка му, които му се кланят. Той завърши с думи, много близки до по-ранното обещание към Авраам, че тези, които проклинат, са прокълнати и тези, които благославят, са благословени. Това показва, че дори чрез измама линията на завета и обещанията са били предавани. Благословията сочи към бъдеще, в което семейството на Яков ще стане народ със земя, провизии и специално място в Божия план.

Какво означава думата на Исаак към Исав за „с меча си ще живееш“?

Думите на Исаак към Исав показват трудно бъдеще. Потомците на Исав ще живеят с меч, често в конфликт, и за известно време ще служат на рода на Яков. Но Исаак също каза, че ще дойде време, когато Исав ще счупи ярема на брат си от врата си. Така че историята на Исав не би била само робство, но и борба и по-късно свобода. Това се вписва в картината на два родствени народа с напрежение помежду си. Напомня ни, че грехът и измамата в едно семейство могат да доведат до дълготрайни проблеми между техните деца след тях.

Какво учи този пасаж относно Божия суверенитет и човешкия грях?

Тази глава показва и двете едновременно. Бог вече беше казал, че по-възрастният ще служи на по-младия и точно това се случва, когато Яков получава благословията. И все пак начинът, по който се случва, е пълен с човешки провал: упоритото фаворизиране на Исак, заговорите на Ревека, лъжите на Яков и омразата на Исав. Бог не одобрява греховете им и семейството плаща висока цена в страх, раздяла и скръб. Все пак Божият план за избраната линия се движи напред. Това ни помага да видим, че Божията цел не се проваля, дори когато хората му действат зле, и че трябва да се доверим на времето му, вместо да грабваме нещата с измама.

Как вярващите днес могат да приложат историята за благословията на Яков и Исав?

Тази история ни приканва да ценим Божията благословия и обещава повече от утеха, както направи Яков, но без да копира лъжите му. Предупреждава ни да не използваме грешни средства, дори когато целта ни изглежда правилна. Семейното фаворизиране, манипулацията и нечестността оставят дълбоки белези тук. Виждаме също, че Бог все още може да работи чрез нашите слабости, въпреки че грехът носи болезнени резултати. За вярващите днес призивът е да се доверят на Божието слово, да чакат Неговия път и да изберат истината и търпението, а не схемите. Той също така насърчава честно самоанализ за това къде може да налагаме собствената си воля, вместо да почиваме на неговата.

Gen.27.1

Битие 27:1

Bulgarian Bible

Когато остаря Исаак и очите му ослабнаха, та не можеше да види, повика по-големия си син Исав и му рече: Синко. А той му рече: Ето ме.

Kogato ostarya Isaak i ochite mu oslabnakha, ta ne mozheshe da vidi, povika po-golemiya si sin Isav i mu reche: Sinko. A toĭ mu reche: Eto me.

Chapter:

Isaac Blesses Jacob

1 Когато остаря Исаак и очите му ослабнаха, та не можеше да види, повика по-големия си син Исав и му рече: Синко. А той му рече: Ето ме.

Kogato ostarya Isaak i ochite mu oslabnakha, ta ne mozheshe da vidi, povika po-golemiya si sin Isav i mu reche: Sinko. A toĭ mu reche: Eto me.

2 Тогава той каза: Виж сега, аз вече остарях; не зная кой ден ще умра;

Togava toĭ kaza: Vizh sega, az veche ostaryakh; ne znaya koĭ den shte umra;

3 вземи прочее, още сега оръжията си, тула си и лъка си, излез на полето и улови ми лов,

vzemi prochee, oshte sega orŭzhiyata si, tula si i lŭka si, izlez na poleto i ulovi mi lov,

4 та ми сготви вкусно ястие, каквото аз обичам и донеси ми да ям, за да те благослови душата ми преди да умра.

ta mi sgotvi vkusno yastie, kakvoto az obicham i donesi mi da yam, za da te blagoslovi dushata mi predi da umra.

5 А Ревека чу, когато говореше Исаак на сина си Исава. И Исав отиде на полето да улови лов и го донесе.

A Reveka chu, kogato govoreshe Isaak na sina si Isava. I Isav otide na poleto da ulovi lov i go donese.

6 Тогава Ревека продума на сина си Якова, казвайки: Виж, аз чух баща ти да говори на брата ти с тия думи:

Togava Reveka produma na sina si Yakova, kazvaĭki: Vizh, az chukh bashta ti da govori na brata ti s tiya dumi:

7 Донеси ми лов и сготви ми вкусно ястие, за да ям и да те благословя пред Господа преди да умра.

Donesi mi lov i sgotvi mi vkusno yastie, za da yam i da te blagoslovya pred Gospoda predi da umra.

8 Сега, прочее, синко, каквото ти поръчам, послушай думите ми.

Sega, prochee, sinko, kakvoto ti porŭcham, poslushaĭ dumite mi.

9 Иди още сега в стадото и донеси ми от там две добри ярета и аз ще сготвя вкусно ястие за баща ти, каквото той обича;

Idi oshte sega v stadoto i donesi mi ot tam dve dobri yareta i az shte sgotvya vkusno yastie za bashta ti, kakvoto toĭ obicha;

10 и ти ще го принесеш на баща си да яде, за да те благослови преди да умре.

i ti shte go prinesesh na bashta si da yade, za da te blagoslovi predi da umre.

11 Но Яков рече на майка си Ревека: Виж брат ми Исав е космат, а аз съм гладък.

No Yakov reche na maĭka si Reveka: Vizh brat mi Isav e kosmat, a az sŭm gladŭk.

12 Може би ще ме попипа баща ми, и аз ще се явя пред него като измамник, та ще навлека на себе си проклятие, а не благословение.

Mozhe bi shte me popipa bashta mi, i az shte se yavya pred nego kato izmamnik, ta shte navleka na sebe si proklyatie, a ne blagoslovenie.

13 А майка му рече: Нека твоето проклятие падне върху мене, синко; само послушай думите ми, и иди та ми ги донеси.

A maĭka mu reche: Neka tvoeto proklyatie padne vŭrkhu mene, sinko; samo poslushaĭ dumite mi, i idi ta mi gi donesi.

14 И тъй, той отиде, взе ги и ги донесе на майка си; и майка му сготви вкусно ястие, каквото баща му обичаше.

I tŭĭ, toĭ otide, vze gi i gi donese na maĭka si; i maĭka mu sgotvi vkusno yastie, kakvoto bashta mu obichashe.

15 После Ревека взе по-добрите дрехи на по-стария си син Исава, които се намираха в къщи при нея и с тях облече по-младия си син Якова.

Posle Reveka vze po-dobrite drekhi na po-stariya si sin Isava, koito se namirakha v kŭshti pri neya i s tyakh obleche po-mladiya si sin Yakova.

16 И зави ръцете му и гладкото на шията му с ярешките кожи.

I zavi rŭtsete mu i gladkoto na shiyata mu s yareshkite kozhi.

17 Тогава даде в ръцете на сина си Якова вкусното ястие и хляба, който бе приготвила.

Togava dade v rŭtsete na sina si Yakova vkusnoto yastie i khlyaba, koĭto be prigotvila.

18 И тъй, той отиде при баща си и рече: Тате. А Исаак рече: Ето ме; кой си ти, синко?

I tŭĭ, toĭ otide pri bashta si i reche: Tate. A Isaak reche: Eto me; koĭ si ti, sinko?

19 И Яков рече на баща си: Аз съм първородният ти Исав; сторих каквото ми поръча; стани, моля ти се, седни и яж от лова ми, за да ме благослови душата ти.

I Yakov reche na bashta si: Az sŭm pŭrvorodniyat ti Isav; storikh kakvoto mi porŭcha; stani, molya ti se, sedni i yazh ot lova mi, za da me blagoslovi dushata ti.

20 Но Исаак рече на сина си: Как стана, синко, че го намери толкова скоро? А той рече: Защото Господ, твоят Бог ми даде добър успех.

No Isaak reche na sina si: Kak stana, sinko, che go nameri tolkova skoro? A toĭ reche: Zashtoto Gospod, tvoyat Bog mi dade dobŭr uspekh.

21 Тогава Исаак рече на Якова: Моля, синко, приближи се, за да те попипам да ли си същият ми син Исав, или не.

Togava Isaak reche na Yakova: Molya, sinko, priblizhi se, za da te popipam da li si sŭshtiyat mi sin Isav, ili ne.

22 И приближи се Яков при баща си Исаака; и той, като го попипа, рече: Гласът е глас Яковов, а ръцете са ръце Исавови.

I priblizhi se Yakov pri bashta si Isaaka; i toĭ, kato go popipa, reche: Glasŭt e glas Yakovov, a rŭtsete sa rŭtse Isavovi.

23 И не го позна, защото ръцете му бяха космати, като ръцете на брата му Исава; и благослови го.

I ne go pozna, zashtoto rŭtsete mu byakha kosmati, kato rŭtsete na brata mu Isava; i blagoslovi go.

24 И каза: Ти ли си същият ми син Исав? А той рече: Аз.

I kaza: Ti li si sŭshtiyat mi sin Isav? A toĭ reche: Az.

25 Тогава каза: Принеси ми и ще ям от лова на сина си, за да те благослови душата ми. И принесе му, та яде; донесе му и вино, та пи.

Togava kaza: Prinesi mi i shte yam ot lova na sina si, za da te blagoslovi dushata mi. I prinese mu, ta yade; donese mu i vino, ta pi.

26 А баща му Исаак му рече: Приближи се сега и целуни ме, синко.

A bashta mu Isaak mu reche: Priblizhi se sega i tseluni me, sinko.

27 И той се приближи та го целуна; и [Исаак] помириса дъха на облеклото му, и го благослови, казвайки: - Ето, дъхът на сина ми Е като дъх на поле, което е благословил Господ.

I toĭ se priblizhi ta go tseluna; i [Isaak] pomirisa dŭkha na oblekloto mu, i go blagoslovi, kazvaĭki: - Eto, dŭkhŭt na sina mi E kato dŭkh na pole, koeto e blagoslovil Gospod.

28 Бог да ти даде от росата на небето, И от тлъстината на земята, И изобилие на жито и на вино.

Bog da ti dade ot rosata na nebeto, I ot tlŭstinata na zemyata, I izobilie na zhito i na vino.

29 Племена да ти слугуват И народи да ти се покланят; Бъди господар на братята си, И да ти се покланят синовете на майка ти. Проклет всеки, който те кълне, И благословен всеки, който те благославя.

Plemena da ti sluguvat I narodi da ti se poklanyat; Bŭdi gospodar na bratyata si, I da ti se poklanyat sinovete na maĭka ti. Proklet vseki, koĭto te kŭlne, I blagosloven vseki, koĭto te blagoslavya.

Esau’s Lost Hope

30 Щом като свърши Исаак да благославя Якова, и Яков току що беше се разделил с баща си Исаака, дойде брат му Исав от лова си.

Shtom kato svŭrshi Isaak da blagoslavya Yakova, i Yakov toku shto beshe se razdelil s bashta si Isaaka, doĭde brat mu Isav ot lova si.

31 Също и той сготви вкусно ястие, принесе на баща си и му рече: Да стане баща ми и да яде от лова на сина си, за да ме благослови душата ти.

Sŭshto i toĭ sgotvi vkusno yastie, prinese na bashta si i mu reche: Da stane bashta mi i da yade ot lova na sina si, za da me blagoslovi dushata ti.

32 А баща му Исаак му рече: Кой си ти? И той каза: Аз съм син ти, първородният ти, Исав.

A bashta mu Isaak mu reche: Koĭ si ti? I toĭ kaza: Az sŭm sin ti, pŭrvorodniyat ti, Isav.

33 Тогава Исаак се разтрепери твърде много, и каза: А кой ще е оня, който улови лов и ми принесе, та ядох от всичко преди да дойдеш ти, и го благослових? - Да! и благословен ще бъде.

Togava Isaak se raztreperi tvŭrde mnogo, i kaza: A koĭ shte e onya, koĭto ulovi lov i mi prinese, ta yadokh ot vsichko predi da doĭdesh ti, i go blagoslovikh? - Da! i blagosloven shte bŭde.

34 Когато чу Исав бащините си думи, извика със силен и жалостен вик и рече на баща си: Благослови ме, ей мене, тате.

Kogato chu Isav bashtinite si dumi, izvika sŭs silen i zhalosten vik i reche na bashta si: Blagoslovi me, eĭ mene, tate.

35 А той рече: Брат ти дойде с измама и взе твоето благословение.

A toĭ reche: Brat ti doĭde s izmama i vze tvoeto blagoslovenie.

36 И рече [Исав]: Право са го нарекли Яков, защото сега втори път той ме е изместил: отне първородството ми и, ето, сега е отнел и благословението ми. И рече: Не си ли задържал за мене благословение?

I reche [Isav]: Pravo sa go narekli Yakov, zashtoto sega vtori pŭt toĭ me e izmestil: otne pŭrvorodstvoto mi i, eto, sega e otnel i blagoslovenieto mi. I reche: Ne si li zadŭrzhal za mene blagoslovenie?

37 А Исаак в отговор рече на Исава: Ето, поставих го господар над тебе, направих всичките му братя негови слуги, и надарих го с жито и вино; какво, прочее, да сторя за тебе, синко?

A Isaak v otgovor reche na Isava: Eto, postavikh go gospodar nad tebe, napravikh vsichkite mu bratya negovi slugi, i nadarikh go s zhito i vino; kakvo, prochee, da storya za tebe, sinko?

38 И Исав рече на баща си: Само едно ли благословение имаш, тате? Благослови ме, ей мене, тате. И Исав плака с висок глас.

I Isav reche na bashta si: Samo edno li blagoslovenie imash, tate? Blagoslovi me, eĭ mene, tate. I Isav plaka s visok glas.

39 Тогава баща му Исаак в отговор му каза: Ето, твоето желание ще бъде в тлъстите места на земята, Наросявани от небето горе;

Togava bashta mu Isaak v otgovor mu kaza: Eto, tvoeto zhelanie shte bŭde v tlŭstite mesta na zemyata, Narosyavani ot nebeto gore;

40 С ножа си ще живееш, а на брата си ще слугуваш; Но когато въстанеш Ще строшиш ярема му от врата си.

S nozha si shte zhiveesh, a na brata si shte sluguvash; No kogato vŭstanesh Shte stroshish yarema mu ot vrata si.

41 И Исав мразеше Якова поради благословението, с което баща му го благослови; и думаше Исав в сърцето си: Скоро ще настанат дните, когато ще оплакваме баща си, тогава ще убия брата си Якова.

I Isav mrazeshe Yakova poradi blagoslovenieto, s koeto bashta mu go blagoslovi; i dumashe Isav v sŭrtseto si: Skoro shte nastanat dnite, kogato shte oplakvame bashta si, togava shte ubiya brata si Yakova.

42 И казаха на Ревека думите на по-стария й син Исав; затова тя прати да повикат по-младия й син Якова, и му рече: Виж, брат ти Исав се утешава относно тебе, че ще те убие.

I kazakha na Reveka dumite na po-stariya ĭ sin Isav; zatova tya prati da povikat po-mladiya ĭ sin Yakova, i mu reche: Vizh, brat ti Isav se uteshava otnosno tebe, che shte te ubie.

43 Сега прочее, синко, послушай думите ми: стани, та бягай при брата ми Лавана в Харан,

Sega prochee, sinko, poslushaĭ dumite mi: stani, ta byagaĭ pri brata mi Lavana v Kharan,

44 и поживей при него известно време, доде премине яростта на брата ти, -

i pozhiveĭ pri nego izvestno vreme, dode premine yarostta na brata ti, -

45 доде премине от тебе гнева на брата ти, и той забрави това, което си му сторил; тогава ще пратя да те доведат от там. Защо да се лиша и от двама ви в един ден?

dode premine ot tebe gneva na brata ti, i toĭ zabravi tova, koeto si mu storil; togava shte pratya da te dovedat ot tam. Zashto da se lisha i ot dvama vi v edin den?

46 И Ревека каза на Исаака: Омръзна ми живота поради хетейските дъщери. Ако Яков вземе жена от хетейските дъщери, каквито са тия от дъщерите на тая земя, защо живея?

I Reveka kaza na Isaaka: Omrŭzna mi zhivota poradi kheteĭskite dŭshteri. Ako Yakov vzeme zhena ot kheteĭskite dŭshteri, kakvito sa tiya ot dŭshterite na taya zemya, zashto zhiveya?

Context:

Isaac Blesses Jacob

Cross References

No cross references available for this verse.