Защо Авраам настоя Исаак да не се жени за ханаанка?

Авраам знаеше, че хората около него не следват Господ и са склонни към зли практики. Той не искаше Исак да бъде тясно свързан с този начин на живот. Бог беше обещал земята на семейството на Авраам и ги бе отделил. Така че Авраам избра да защити вярата на сина си и бъдещето на заветното семейство, като потърси съпруга от собствения си род, където ще има поне малко познание за истинския Бог. Той предпочита Исаак да чака, отколкото да се ожени за хора, които могат да отвърнат сърцето му от Господ.

Какъв е смисълът да поставиш ръка под бедрото на Авраам за клетвата?

Този акт беше сериозен, личен начин да се даде обещание относно семейни въпроси. То показва дълбоко уважение към авторитета на Авраам и подчертава колко тежка е задачата, тъй като се отнася до бъдещето на Исаак и линията на обещанието. Присъединявайки този физически знак към клетвата в Господ, Богът на небето и земята, Авраам ясно показа, че това не е случаен, а тържествен обет пред Бог. Напомня ни, че нашите думи и обещания, особено относно семейството, не трябва да се приемат леко.

Как слугата се моли за напътствие и как Бог отговаря?

Когато слугата стигна до кладенеца извън града, той се помоли просто и ясно. Той помоли Господа, Бога на неговия господар Авраам, да прояви милост в този ден. Той поиска конкретен знак: правилната млада жена не само ще му даде вода, но и ще напои свободно камилите му. Преди да свърши молитвата в сърцето си, Ревека пристигна и направи точно това, което той поиска. Нейните действия и нейната семейна линия съответстваха на това, което той търсеше. Виждайки това, той се поклони и се поклони, знаейки, че Бог го е водил по правилния път.

Какво показва поведението на Ревека при кладенеца за нейния характер?

Ревека идва при кладенеца, вършейки обикновена работа, носейки стомна. Когато слугата поиска питие, тя бързо се съгласява и го нарича „господарю“, показвайки уважение. След това, без да бъде помолена, тя предлага да напои всичките му камили, което би било трудна работа и отнема време. Тя бърза напред-назад, докато свършат да пият. Това показва доброта, желание и усърдие. Пасажът също отбелязва нейната чистота. Заедно тези черти я маркират като подходяща съпруга за Исак и отговор на молитвата на слугата.

Защо слугата преразказа цялата история на семейството на Ревека?

Слугата отказва да яде, докато не обясни защо е дошъл. Той описва благословиите на Авраам, раждането на Исаак, клетвата да не взема ханаанска жена, молитвата му при кладенеца и как Ревека се появи и съвпадна със знака. Преразказвайки всичко, той показва, че това не е просто богат ухажор, който си търси булка, а божие дело. Това помага на Лаван и Ватуил да видят, че „нещото произлиза от Господа“, така че те се съгласяват. Внимателният разказ на слугата също отдава чест на Бог, че напътства всяка стъпка.

Имала ли е избор Ревека да отиде със слугата на Авраам?

Да, семейството на Ребека не я изпрати, без да я попита. След като се съгласиха, че това идва от Господ, те все пак я повикаха и попитаха: „Ще отидеш ли с този човек?“ Тя отговори: „Ще отида“. Това показва, че тя доброволно е приела призива, доверявайки се както на благословията на семейството си, така и на Божието ръководство. Нейното съгласие има значение в историята. Това също така показва, че докато Бог ръководи събитията, хората не се третират като обекти; нейната дума се чува и зачита в това важно решение.

Какво учи този пасаж за Божието провидение във всекидневния живот?

Тук Бог не действа чрез шумни чудеса, а чрез планове за пътуване, кладенец вечерта, проста молитва и млада жена, която върши задълженията си. И все пак всяка част си пасва. Авраам вярва, че Бог ще изпрати своя ангел пред слугата. Слугата се моли на място и Бог отговаря, преди той да приключи. Ребека случайно е от правилното семейство и показва самата доброта, която той поиска. Заедно това показва, че Бог тихо ръководи обикновените събития, за да спази обещанията си и да се грижи за нуждите на своя народ.

Как тази история може да насочи вярващите днес в мисленето за брака?

Този пасаж показва няколко неща. Родителите се грижат за духовното благо на децата си, не само за техния комфорт. Исаак не изпреварва Бог, но получава жена, осигурена в Божието време. Слугата се моли честно и търси характер, а не само външна красота, и благодари, когато Бог води. Ревека показва охотно сърце и живот в служба. Докато обичаите ни днес се различават, основният урок остава: търсете волята на Господ, ценете вярата и характера, молете се за такива избори и гледайте на брака като на част от ходенето с Бог, а не отделно от Него.

Какво показва поведението на Исак в края на главата за него?

Исаак е намерен на полето вечер, размишлявайки, вероятно размишлявайки върху Божиите обещания и се моли. Той не преследва жена със собствените си сили, а чака и ходи пред Бог. Когато Ревека пристига, той я приема в шатрата на майка си, взема я за своя жена и я обича. Пасажът отбелязва, че той е бил утешен след смъртта на майка си. Това показва Исаак като тих човек, който търси Бог, приема това, което Бог осигурява чрез неговия баща и слугата, и намира истинска утеха в семейството, което Бог изгражда за него.

Gen.24.1

Битие 24:1

Bulgarian Bible

А когато Авраам беше стар, напреднал във възраст, и Господ беше благословил Авраама във всичко,

A kogato Avraam beshe star, naprednal vŭv vŭzrast, i Gospod beshe blagoslovil Avraama vŭv vsichko,

Chapter:

A Wife for Isaac

1 А когато Авраам беше стар, напреднал във възраст, и Господ беше благословил Авраама във всичко,

A kogato Avraam beshe star, naprednal vŭv vŭzrast, i Gospod beshe blagoslovil Avraama vŭv vsichko,

2 рече Авраам на най-стария слуга в дома си, който беше настоятел на всичкия му имот: Тури, моля, ръката си под бедрото ми;

reche Avraam na naĭ-stariya sluga v doma si, koĭto beshe nastoyatel na vsichkiya mu imot: Turi, molya, rŭkata si pod bedroto mi;

3 и ще те закълна в Господа, Бог на небето и Бог на земята, че няма да вземеш жена за сина ми от дъщерите на ханаанците, между които живея;

i shte te zakŭlna v Gospoda, Bog na nebeto i Bog na zemyata, che nyama da vzemesh zhena za sina mi ot dŭshterite na khanaantsite, mezhdu koito zhiveya;

4 но да отидеш в отечеството ми, при рода ми, и [от там] да вземеш жена за сина ми Исаака.

no da otidesh v otechestvoto mi, pri roda mi, i [ot tam] da vzemesh zhena za sina mi Isaaka.

5 А слугата му рече: Може да не иска жената да дойде след мене в тая земя; трябва ли да заведа сина ти в оная земя, отгдето си излязъл?

A slugata mu reche: Mozhe da ne iska zhenata da doĭde sled mene v taya zemya; tryabva li da zaveda sina ti v onaya zemya, otgdeto si izlyazŭl?

6 Но Авраам му каза: Пази се да не върнеш сина ми там.

No Avraam mu kaza: Pazi se da ne vŭrnesh sina mi tam.

7 Господ, небесният Бог, Който ме изведе из бащиния ми дом и от родната ми земя, и Който ми говори, и Който ми се закле, казвайки: На твоето потомство ще дам тая земя, Той ще изпрати ангела Си пред тебе; и ще вземеш жена за сина ми от там.

Gospod, nebesniyat Bog, Koĭto me izvede iz bashtiniya mi dom i ot rodnata mi zemya, i Koĭto mi govori, i Koĭto mi se zakle, kazvaĭki: Na tvoeto potomstvo shte dam taya zemya, Toĭ shte izprati angela Si pred tebe; i shte vzemesh zhena za sina mi ot tam.

8 Но ако жената не иска да дойде след тебе, тогава ти ще бъдеш свободен от това мое заклеване; само да не върнеш сина ми там.

No ako zhenata ne iska da doĭde sled tebe, togava ti shte bŭdesh svoboden ot tova moe zaklevane; samo da ne vŭrnesh sina mi tam.

9 Тогава слугата тури ръката си под бедрото на господаря си Авраама и му се закле за това нещо.

Togava slugata turi rŭkata si pod bedroto na gospodarya si Avraama i mu se zakle za tova neshto.

10 И тъй, слугата взе десет от камилите на господаря си и тръгна, като носеше в ръцете си от всички богатства на господаря си; стана и отиде в Месопотамия, в Нахоровия град.

I tŭĭ, slugata vze deset ot kamilite na gospodarya si i trŭgna, kato noseshe v rŭtsete si ot vsichki bogat·stva na gospodarya si; stana i otide v Mesopotamiya, v Nakhoroviya grad.

11 И надвечер, когато жените излизат да си наливат вода, той накара камилите да коленичат вън от града при водния кладенец.

I nadvecher, kogato zhenite izlizat da si nalivat voda, toĭ nakara kamilite da kolenichat vŭn ot grada pri vodniya kladenets.

12 Тогава каза: Господи, Боже на господаря ми Авраама, дай ми, моля, добър успех днес и покажи благост към господаря ми Авраама.

Togava kaza: Gospodi, Bozhe na gospodarya mi Avraama, daĭ mi, molya, dobŭr uspekh dnes i pokazhi blagost kŭm gospodarya mi Avraama.

13 Ето, аз стоя при извора на водата, и дъщерите на града излизат да си наливат вода.

Eto, az stoya pri izvora na vodata, i dŭshterite na grada izlizat da si nalivat voda.

14 Нека момата, на която река: Я наведи водоноса си да пия, и тя рече: Пий, и ще напоя и камилите ти; - тя нека е оная, която си отредил за слугата Си Исаака; от това ще позная, че си показал милост към господаря ми.

Neka momata, na koyato reka: YA navedi vodonosa si da piya, i tya reche: Piĭ, i shte napoya i kamilite ti; - tya neka e onaya, koyato si otredil za slugata Si Isaaka; ot tova shte poznaya, che si pokazal milost kŭm gospodarya mi.

Rebekah Is Chosen

15 Докато той още говореше, ето Ревека излизаше с водоноса си на рамото си; тя бе се родила на Ватуила, син на Мелха, жената на Авраамовия брат Нахор.

Dokato toĭ oshte govoreshe, eto Reveka izlizashe s vodonosa si na ramoto si; tya be se rodila na Vatuila, sin na Melkha, zhenata na Avraamoviya brat Nakhor.

16 Момата беше твърде красива на глед, девица, която никой мъж не беше познал; тя, като слезе на извора, напълни водоноса си и се изкачи.

Momata beshe tvŭrde krasiva na gled, devitsa, koyato nikoĭ mŭzh ne beshe poznal; tya, kato sleze na izvora, napŭlni vodonosa si i se izkachi.

17 А слугата се затече да я посрещне и рече: Я дай ми да пия малко вода от водоноса ти.

A slugata se zateche da ya posreshtne i reche: YA daĭ mi da piya malko voda ot vodonosa ti.

18 А тя рече: Пий, господарю; и бърже сне водоноса си на ръката си и му даде да пие.

A tya reche: Piĭ, gospodaryu; i bŭrzhe sne vodonosa si na rŭkata si i mu dade da pie.

19 И като му даде доволно да пие, рече: И за камилите ти ще налея доде се напоят.

I kato mu dade dovolno da pie, reche: I za kamilite ti shte naleya dode se napoyat.

20 И като изля бърже водоноса си в поилото, завтече се на кладенеца да налее още и наля за всичките му камили.

I kato izlya bŭrzhe vodonosa si v poiloto, zavteche se na kladenetsa da nalee oshte i nalya za vsichkite mu kamili.

21 А човекът я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да узнае дали Господ бе направил пътуването му успешно, или не.

A chovekŭt ya nablyudavashe vnimatelno i mŭlcheshe, za da uznae dali Gospod be napravil pŭtuvaneto mu uspeshno, ili ne.

22 Като напоиха камилите, човекът взе една златна обица, тежка половин сикъл, и две гривни за ръцете й, тежки десет сикли злато, и рече:

Kato napoikha kamilite, chovekŭt vze edna zlatna obitsa, tezhka polovin sikŭl, i dve grivni za rŭtsete ĭ, tezhki deset sikli zlato, i reche:

23 Чия си дъщеря? я ми кажи. Има ли в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме?

Chiya si dŭshterya? ya mi kazhi. Ima li v kŭshtata na bashta ti myasto za nas da prenoshtuvame?

24 А тя му рече: Аз съм дъщеря на Ватуила, син на Мелха, когото тя е родила на Нахора.

A tya mu reche: Az sŭm dŭshterya na Vatuila, sin na Melkha, kogoto tya e rodila na Nakhora.

25 Рече му още: Има у нас и слама, и храна доволно, и място за пренощуване.

Reche mu oshte: Ima u nas i slama, i khrana dovolno, i myasto za prenoshtuvane.

26 Тогава човекът се наведе та се поклони на Господа.

Togava chovekŭt se navede ta se pokloni na Gospoda.

27 И рече: Благословен да бъде Господ, Бог на господаря ми Авраама, Който не лиши господаря ми от милостта Си и верността Си, като отправи Господ пътя ми в дома на братята на господаря ми.

I reche: Blagosloven da bŭde Gospod, Bog na gospodarya mi Avraama, Koĭto ne lishi gospodarya mi ot milostta Si i vernostta Si, kato otpravi Gospod pŭtya mi v doma na bratyata na gospodarya mi.

28 А момата се затече, та разказа тия неща на майка си.

A momata se zateche, ta razkaza tiya neshta na maĭka si.

29 И Ревека имаше брат на име Лаван; и Лаван се затече вън при човека на извора.

I Reveka imashe brat na ime Lavan; i Lavan se zateche vŭn pri choveka na izvora.

30 Защото, като видя обицата и гривните на ръцете на сестра си и чу думите на сестра си Ревека, която казваше: Така ми говори човекът, той отиде при човека; и, ето, той стоеше при камилите до извора.

Zashtoto, kato vidya obitsata i grivnite na rŭtsete na sestra si i chu dumite na sestra si Reveka, koyato kazvashe: Taka mi govori chovekŭt, toĭ otide pri choveka; i, eto, toĭ stoeshe pri kamilite do izvora.

31 И рече му: Влез, ти благословен от Господа; защо стоиш вън? Защото приготвих къщата и място за камилите.

I reche mu: Vlez, ti blagosloven ot Gospoda; zashto stoish vŭn? Zashtoto prigotvikh kŭshtata i myasto za kamilite.

32 И тъй, човекът влезе в къщи; а [Лаван] разтовари камилите [му] и даде слама и храна за камилите и вода за умиване неговите нозе и нозете на хората, които бяха с него.

I tŭĭ, chovekŭt vleze v kŭshti; a [Lavan] raztovari kamilite [mu] i dade slama i khrana za kamilite i voda za umivane negovite noze i nozete na khorata, koito byakha s nego.

33 И сложиха пред него да яде; но той рече: Не искам да ям доде не кажа думата си. А [Лаван] рече: Казвай.

I slozhikha pred nego da yade; no toĭ reche: Ne iskam da yam dode ne kazha dumata si. A [Lavan] reche: Kazvaĭ.

34 Тогава той каза: Аз съм слуга на Авраама.

Togava toĭ kaza: Az sŭm sluga na Avraama.

35 Господ е благословил господаря ми премного, та стана велик; дал му е овци и говеда, сребро и злато, слуги и слугини, камили и осли.

Gospod e blagoslovil gospodarya mi premnogo, ta stana velik; dal mu e ovtsi i goveda, srebro i zlato, slugi i slugini, kamili i osli.

36 И Сара, жената на господаря ми, роди син на господаря ми, когато беше вече остаряла; и на него той даде всичко що има.

I Sara, zhenata na gospodarya mi, rodi sin na gospodarya mi, kogato beshe veche ostaryala; i na nego toĭ dade vsichko shto ima.

37 И господарят ми, като ме закле, рече: Да не вземеш за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято земя живея.

I gospodaryat mi, kato me zakle, reche: Da ne vzemesh za sina mi zhena ot dŭshterite na khanaantsite, v chiyato zemya zhiveya.

38 Но да отидеш в бащиния ми дом и в рода ми и [от там] да вземеш жена за сина ми.

No da otidesh v bashtiniya mi dom i v roda mi i [ot tam] da vzemesh zhena za sina mi.

39 И рекох на господаря си: Може да не иска жената да дойде след мене.

I rekokh na gospodarya si: Mozhe da ne iska zhenata da doĭde sled mene.

40 Но той ми каза: Господ, пред Когото ходя, ще изпрати ангела Си с тебе и ще направи пътуването ти успешно; и ще вземеш жена за сина ми от рода ми и от бащиния ми дом.

No toĭ mi kaza: Gospod, pred Kogoto khodya, shte izprati angela Si s tebe i shte napravi pŭtuvaneto ti uspeshno; i shte vzemesh zhena za sina mi ot roda mi i ot bashtiniya mi dom.

41 [Само] тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми, когато отидеш при рода ми; и ако не ти я дадат, тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми.

[Samo] togava shte bŭdesh svoboden ot zaklevaneto mi, kogato otidesh pri roda mi; i ako ne ti ya dadat, togava shte bŭdesh svoboden ot zaklevaneto mi.

42 И като пристигнах днес на извора, рекох: Господи, Боже на господаря ми Авраама, моля, ако правиш пътуването ми, по което ходя, успешно,

I kato pristignakh dnes na izvora, rekokh: Gospodi, Bozhe na gospodarya mi Avraama, molya, ako pravish pŭtuvaneto mi, po koeto khodya, uspeshno,

43 ето, аз стоя при водния извор; момата, която излезе да налее вода, и аз й река: Я ми дай да пия малко вода от водоноса ти,

eto, az stoya pri vodniya izvor; momata, koyato izleze da nalee voda, i az ĭ reka: YA mi daĭ da piya malko voda ot vodonosa ti,

44 и тя ми рече: И ти пий, и ще налея и за камилите ти, - тя нека е жената, която Господ е отредил за сина на господаря ми.

i tya mi reche: I ti piĭ, i shte naleya i za kamilite ti, - tya neka e zhenata, koyato Gospod e otredil za sina na gospodarya mi.

45 Докато още говорех в сърцето си, ето, Ревека излезе с водоноса на рамото си. И като слезе на извора и наля, рекох й: Я ми дай да пия.

Dokato oshte govorekh v sŭrtseto si, eto, Reveka izleze s vodonosa na ramoto si. I kato sleze na izvora i nalya, rekokh ĭ: YA mi daĭ da piya.

46 И тя бързо сне водоноса от рамото си и рече: Пий, и ще напоя и камилите ти. И тъй, аз пих, а тя напои и камилите.

I tya bŭrzo sne vodonosa ot ramoto si i reche: Piĭ, i shte napoya i kamilite ti. I tŭĭ, az pikh, a tya napoi i kamilite.

47 Тогава я попитах, казвайки: Чия си дъщеря? А тя рече: [Аз съм] дъщеря на Ватуила, Нахоровия син, когото му роди Мелха. Тогава турих обицата на лицето й и гривните на ръцете й.

Togava ya popitakh, kazvaĭki: Chiya si dŭshterya? A tya reche: [Az sŭm] dŭshterya na Vatuila, Nakhoroviya sin, kogoto mu rodi Melkha. Togava turikh obitsata na litseto ĭ i grivnite na rŭtsete ĭ.

48 И наведох се та се поклоних на Господа и благослових Господа, Бога на господаря ми Авраама, Който ме доведе по правия път, за да взема за сина на господаря ми братовата му дъщеря.

I navedokh se ta se poklonikh na Gospoda i blagoslovikh Gospoda, Boga na gospodarya mi Avraama, Koĭto me dovede po praviya pŭt, za da vzema za sina na gospodarya mi bratovata mu dŭshterya.

49 Сега, прочее, ако искате да постъпите любезно и вярно спрямо господаря ми, кажете ми; и ако не, [пак] ми кажете, за да се обърна надясно или наляво.

Sega, prochee, ako iskate da postŭpite lyubezno i vyarno spryamo gospodarya mi, kazhete mi; i ako ne, [pak] mi kazhete, za da se obŭrna nadyasno ili nalyavo.

50 А Лаван и Ватуил в отговор рекоха: От Господа стана това; ние не можем да ти речем ни зло, ни добро.

A Lavan i Vatuil v otgovor rekokha: Ot Gospoda stana tova; nie ne mozhem da ti rechem ni zlo, ni dobro.

51 Ето Ревека пред тебе; вземи я и си иди; нека бъде жена на сина на господаря ти, както Господ е говорил.

Eto Reveka pred tebe; vzemi ya i si idi; neka bŭde zhena na sina na gospodarya ti, kakto Gospod e govoril.

52 Като чу думите им, Авраамовият слуга се поклони на Господа до земята.

Kato chu dumite im, Avraamoviyat sluga se pokloni na Gospoda do zemyata.

53 И слугата извади сребърни и златни накити и облекла та ги даде на Ревека; така също даде скъпи дарове на брат й и на майка й.

I slugata izvadi srebŭrni i zlatni nakiti i oblekla ta gi dade na Reveka; taka sŭshto dade skŭpi darove na brat ĭ i na maĭka ĭ.

54 Подир това, той и хората, които бяха с него, ядоха и пиха и пренощуваха; и като станаха сутринта, [слугата] рече: Изпратете ме при господаря ми.

Podir tova, toĭ i khorata, koito byakha s nego, yadokha i pikha i prenoshtuvakha; i kato stanakha sutrinta, [slugata] reche: Izpratete me pri gospodarya mi.

55 А брат й и майка й казаха: Нека поседи момата с нас известно време, най-малко десетина дни, после нека иде.

A brat ĭ i maĭka ĭ kazakha: Neka posedi momata s nas izvestno vreme, naĭ-malko desetina dni, posle neka ide.

56 Но той им каза: Не ме спирайте, тъй като Господ е направил пътуването ми успешно; изпратете ме да ида при господаря си.

No toĭ im kaza: Ne me spiraĭte, tŭĭ kato Gospod e napravil pŭtuvaneto mi uspeshno; izpratete me da ida pri gospodarya si.

57 А те рекоха: Да повикаме момата и да я попитаме, какво ще каже.

A te rekokha: Da povikame momata i da ya popitame, kakvo shte kazhe.

58 И тъй, повикаха Ревека и рекоха й: Отиваш ли с тоя човек? А тя рече: Отивам.

I tŭĭ, povikakha Reveka i rekokha ĭ: Otivash li s toya chovek? A tya reche: Otivam.

59 И така, изпратиха сестра си Ревека с бавачката й и Авраамовия слуга с хората му.

I taka, izpratikha sestra si Reveka s bavachkata ĭ i Avraamoviya sluga s khorata mu.

60 И благословиха Ревека, като й рекоха: Сестро наша, да се родят от тебе хиляди по десет хиляди, и потомството ти да завладее портата на ненавистниците си.

I blagoslovikha Reveka, kato ĭ rekokha: Sestro nasha, da se rodyat ot tebe khilyadi po deset khilyadi, i potomstvoto ti da zavladee portata na nenavistnitsite si.

61 И Ревека и слугите й станаха, възседнаха камилите и отидоха след човека. Така, слугата взе Ревека и си замина.

I Reveka i slugite ĭ stanakha, vŭzsednakha kamilite i otidokha sled choveka. Taka, slugata vze Reveka i si zamina.

Isaac Marries Rebekah

62 А Исаак идеше от Вир-лахай-рои, защото живееше в южната земя.

A Isaak ideshe ot Vir-lakhaĭ-roi, zashtoto zhiveeshe v yuzhnata zemya.

63 И като излезе Исаак, за да размишлява на полето привечер, подигна очи и видя, и, ето, камили се приближаваха.

I kato izleze Isaak, za da razmishlyava na poleto privecher, podigna ochi i vidya, i, eto, kamili se priblizhavakha.

64 Също и Ревека повдигна очи и видя Исаака; и слезна от камилата.

Sŭshto i Reveka povdigna ochi i vidya Isaaka; i slezna ot kamilata.

65 Защото беше рекла на слугата: Кой е оня човек, който иде през полето насреща ни? И слугата беше казал: Това е господарят ми. Затова тя взе покривалото си и се покри.

Zashtoto beshe rekla na slugata: Koĭ e onya chovek, koĭto ide prez poleto nasreshta ni? I slugata beshe kazal: Tova e gospodaryat mi. Zatova tya vze pokrivaloto si i se pokri.

66 И слугата разказа на Исаака всичко, което бе извършил.

I slugata razkaza na Isaaka vsichko, koeto be izvŭrshil.

67 Тогава Исаак въведе Ревека в шатрата на майка си Сара и я взе, и тя му стана жена, и той я обикна. Така Исаак се утеши след [смъртта] на майка си.

Togava Isaak vŭvede Reveka v shatrata na maĭka si Sara i ya vze, i tya mu stana zhena, i toĭ ya obikna. Taka Isaak se uteshi sled [smŭrtta] na maĭka si.

Context:

A Wife for Isaac

Cross References

No cross references available for this verse.

Битие 24:1

А когато Авраам беше стар, напреднал във възраст, и Господ беше благословил Авраама във всичко, A kogato Avraam beshe star, naprednal vŭv vŭzrast, i Gospod beshe blagoslovil Avraama vŭv vsichko,

A Wife for Isaac

Rebekah Is Chosen

Isaac Marries Rebekah

A Wife for Isaac

Cross References

А когато Авраам беше стар, напреднал във възраст, и Господ беше благословил Авраама във всичко,

A kogato Avraam beshe star, naprednal vŭv vŭzrast, i Gospod beshe blagoslovil Avraama vŭv vsichko,