Защо Бог унищожи Содом и Гомор в този пасаж?

Този пасаж показва, че грехът на тези градове е дълбок и широко разпространен. Мъжете на Содом, както млади, така и стари, заобикалят къщата на Лот и изискват гостите му за сексуално насилие. Поведението им показва открито отхвърляне на това, което е правилно. Ангелите казват, че викът срещу града е нараснал пред Господа, така че присъдата идва. Огън и жупел от небето показват, че това не е просто природно бедствие, а решителният отговор на Бог на дългогодишното, непокаяно зло. В същото време Бог спасява Лот, проявявайки както справедливост, така и милост.

Защо Лот предложи дъщерите си на мъжете от Содом?

Лот се опитва да защити своите гости, които са под неговия покрив и грижи. В тази култура гостоприемството носи сериозни задължения. Но предложението му да предаде дъщерите си е сериозен морален провал. Историята показва как животът на корумпирано място е повлиял на преценката му. Той иска да избегне един ужасен грях и се опитва да го направи, като предложи друг. Това не се хвали. Предупреждава ни, че не трябва да избираме грях, дори когато се чувстваме отчаяни или уплашени, а трябва да търсим правилния начин да действаме.

Какво означава слепотата на хората от Содом?

Когато ангелите дърпат Лот обратно в къщата, те поразяват мъжете отвън със слепота, така че да не могат да намерят вратата. Това защитава Лот и неговите гости, но също така представя какво се случва в сърцата на хората. Те вече са слепи за това, което е правилно, и продължават да търсят вратата пипнешком дори след като са били ударени. Сцената показва както Божията сила да спира злото, така и упоритостта на хората, които продължават да преследват греха, дори когато са осъдени. Това е предупреждение за закоравените сърца.

Защо Лот се поколеба да напусне Содом, когато беше предупреден?

Дори след като чува, че градът ще бъде унищожен, Лот се бави. Това показва колко се е привързал към мястото и колко трудно е да оставиш след себе си живот, дори и покварен. Ангелите трябва да хванат него, жена му и дъщерите му за ръка и да ги изведат. Пасажът обяснява това като Бог е милостив към него. Колебанието на Лот ни предупреждава, че обичаме комфорта и обкръжението повече, отколкото да се подчиняваме на Бог, докато Божието твърдо спасение показва, че той понякога изважда хората си от опасност, дори когато се движат бавно.

Какво означава жената на Лот да се превърне в стълб от сол?

Жената на Лот върви зад него, докато бягат. Ясно им беше казано да не поглеждат назад или да останат в равнината, а да избягат. Тя поглежда назад и се превръща в стълб от сол. Тази внезапна присъда я превръща в постоянно предупреждение за другите. Това показва, че сърцето й все още е вкопчено в това, което оставя. Историята учи, че когато Бог ни извика от грях или присъда, ние не трябва да се връщаме назад с копнеж. Нейната съдба напомня на читателите, че безсърдечното подчинение и раздвоеното сърце са опасни.

Защо Лот поиска да избяга в Зоар вместо в планината?

Ангелите казват на Лот да избяга в планината, за да не бъде пометен. Лот се страхува, че някакво зло ще го настигне там и моли вместо това да избяга в близък малък град, като казва, че е само малък. Това показва неговата слаба вяра и навика му да избира това, което изглежда по-лесно. И все пак Бог се съгласява да пощади този малък град заради Лот и му казва, че не може да съди равнината, докато Лот не е в безопасност там. Това показва както недостатъците на Лот, така и Божията търпелива милост в отношенията с него.

Какво учи тази история за Божията милост и осъждение?

Този пасаж държи милостта и присъдата едно до друго. Бог чува вика на греха на града и донася тотално разорение на Содом, Гомор и равнината. Огънят, димът, издигащ се като пещ, и загубата на всичко на земята показват сериозна преценка. И все пак Бог също си спомня Авраам и изважда Лот от преврата. Той изпраща ангели, предупреждава Лот и семейството му, подтиква ги да бягат и дори ги хваща за ръка. Бог не пренебрегва злото, но също така прави начин да спаси онези, които смята за свои.

Защо е включена историята за дъщерите на Лот и техните синове?

След унищожението Лот се страхува да остане в Зоар и живее с дъщерите си в пещера. Дъщерите погрешно смятат, че няма останал мъж за тях и решават да напият баща си, за да могат да забременеят от него. Това е срамен акт и историята не го оправдава. Техните синове, Моав и Бен-Ами, стават бащи на две по-късни нации. Казвайки това, пасажът обяснява откъде са дошли тези народи и показва как грехът може да продължи да дава горчиви плодове, дори след като някой е избягал от голяма външна присъда.

Как този пасаж за Содом може да говори на хората днес?

Този пасаж говори за опасността да позволим на греха да управлява дадено място, за влиянието на грешната среда върху сърцето и цената на пренебрегването на Божиите предупреждения. Гостоприемството и загрижеността на Лот за неговите гости насърчават грижата за другите, дори когато това е рисковано. Неговите провали и забавянето му показват, че дори вярващите могат да бъдат слаби и объркани. Божията милост при спасяването му и предупреждението на съпругата на Лот ни подтикват да приемем греха сериозно, да се доверим на Божието слово за осъждението и да сме готови да оставим всичко, което ни отдалечава от Него.

Gen.19.1

Битие 19:1

Bulgarian Bible

Привечер дойдоха двама ангела в Содом; а Лот седеше в Содомската порта. И като ги видя, Лот стана да ги посрещне, поклони се с лице до земята и рече:

Privecher doĭdokha dvama angela v Sodom; a Lot sedeshe v Sodomskata porta. I kato gi vidya, Lot stana da gi posreshtne, pokloni se s litse do zemyata i reche:

Chapter:

Lot Welcomes the Angels

1 Привечер дойдоха двама ангела в Содом; а Лот седеше в Содомската порта. И като ги видя, Лот стана да ги посрещне, поклони се с лице до земята и рече:

Privecher doĭdokha dvama angela v Sodom; a Lot sedeshe v Sodomskata porta. I kato gi vidya, Lot stana da gi posreshtne, pokloni se s litse do zemyata i reche:

2 Ето, господари мои, свърнете, моля, в къщата на слугата си, пренощувайте и си умийте нозете, и утре станете та си идете по пътя. А те рекоха: Не, на улицата ще пренощуваме.

Eto, gospodari moi, svŭrnete, molya, v kŭshtata na slugata si, prenoshtuvaĭte i si umiĭte nozete, i utre stanete ta si idete po pŭtya. A te rekokha: Ne, na ulitsata shte prenoshtuvame.

3 Но, като настояваше много, те се отбиха към него и влязоха в къщата му; и той им направи угощение и изпече безквасни хлябове; и ядоха.

No, kato nastoyavashe mnogo, te se otbikha kŭm nego i vlyazokha v kŭshtata mu; i toĭ im napravi ugoshtenie i izpeche bezkvasni khlyabove; i yadokha.

4 А преди да си легнат те, градските мъже, Содомските жители, млади и стари, всичките люде от всякъде, обиколиха къщата

A predi da si legnat te, gradskite mŭzhe, Sodomskite zhiteli, mladi i stari, vsichkite lyude ot vsyakŭde, obikolikha kŭshtata

5 и викаха на Лота, казвайки: Где са мъжете, които дойдоха у тебе тая нощ? Изведи ни ги да ги познаем.

i vikakha na Lota, kazvaĭki: Gde sa mŭzhete, koito doĭdokha u tebe taya nosht? Izvedi ni gi da gi poznaem.

6 А Лот излезе при тях пред вратата, затвори вратата зад себе си, и рече:

A Lot izleze pri tyakh pred vratata, zatvori vratata zad sebe si, i reche:

7 Моля ви се, братя мои, не правете такова нечестие.

Molya vi se, bratya moi, ne pravete takova nechestie.

8 Вижте сега, имам две дъщери, които не са познали мъж; тях да ви изведа вън, и сторете с тях, каквото ви се вижда угодно; само на тия мъже не струвайте нищо, понеже затова са влезли под покрива на стряхата ми.

Vizhte sega, imam dve dŭshteri, koito ne sa poznali mŭzh; tyakh da vi izveda vŭn, i storete s tyakh, kakvoto vi se vizhda ugodno; samo na tiya mŭzhe ne struvaĭte nishto, ponezhe zatova sa vlezli pod pokriva na stryakhata mi.

9 Но те рекоха: Махни се нататък. Рекоха още: Той дойде тук самичък и пришелец, а иска още и съдия да стане; ей сега на тебе ще сторим по-голямо зло, отколкото на тях. И насилваха премного човека, Лота, и приближиха се да разбият вратата.

No te rekokha: Makhni se natatŭk. Rekokha oshte: Toĭ doĭde tuk samichŭk i prishelets, a iska oshte i sŭdiya da stane; eĭ sega na tebe shte storim po-golyamo zlo, otkolkoto na tyakh. I nasilvakha premnogo choveka, Lota, i priblizhikha se da razbiyat vratata.

10 Но мъжете простряха ръце, дръпнаха Лота при себе си, в къщи, и затвориха вратата.

No mŭzhete prostryakha rŭtse, drŭpnakha Lota pri sebe si, v kŭshti, i zatvorikha vratata.

11 Тоже и поразиха със слепота човеците, които бяха пред вратата на къщата, и малък и голям, тъй щото се умориха, като търсеха вратата.

Tozhe i porazikha sŭs slepota chovetsite, koito byakha pred vratata na kŭshtata, i malŭk i golyam, tŭĭ shtoto se umorikha, kato tŭrsekha vratata.

Lot Flees to Zoar

12 Тогава мъжете рекоха на Лота: Имаш ли тука друг някой: зет, синове, дъщери и които и да било други, що имаш в града, изведи ги из това място;

Togava mŭzhete rekokha na Lota: Imash li tuka drug nyakoĭ: zet, sinove, dŭshteri i koito i da bilo drugi, shto imash v grada, izvedi gi iz tova myasto;

13 защото ние ще съсипем мястото, понеже силен стана викът им пред Господа, и Господ ни изпрати да го съсипем.

zashtoto nie shte sŭsipem myastoto, ponezhe silen stana vikŭt im pred Gospoda, i Gospod ni izprati da go sŭsipem.

14 И тъй, Лот излезе и говори на зетьовете си, които щяха да водят дъщерите му и рече: Станете, излезте из това място, защото Господ ще съсипе града. Но на зетьовете му се видя, че той се шегува.

I tŭĭ, Lot izleze i govori na zet’ovete si, koito shtyakha da vodyat dŭshterite mu i reche: Stanete, izlezte iz tova myasto, zashtoto Gospod shte sŭsipe grada. No na zet’ovete mu se vidya, che toĭ se sheguva.

15 Когато се зазори, ангелите настояваха пред Лота, казвайки: Стани, вземи жена си и двете си дъщери, които са тука, за да не погинеш всред наказанието на тоя град.

Kogato se zazori, angelite nastoyavakha pred Lota, kazvaĭki: Stani, vzemi zhena si i dvete si dŭshteri, koito sa tuka, za da ne poginesh vsred nakazanieto na toya grad.

16 Но той се бавеше; затова мъжете хванаха за ръка него, жена му и двете му дъщери, изведоха го и поставиха го вън от града; понеже Господ го пожали.

No toĭ se baveshe; zatova mŭzhete khvanakha za rŭka nego, zhena mu i dvete mu dŭshteri, izvedokha go i postavikha go vŭn ot grada; ponezhe Gospod go pozhali.

17 И като го изведоха вън, рече [единият на Лота]: Бягай за живота си; да не погледнеш назад, нито да се спреш [някъде] в цялата тая равнина; бягай на планината, за да не погинеш.

I kato go izvedokha vŭn, reche [ediniyat na Lota]: Byagaĭ za zhivota si; da ne poglednesh nazad, nito da se spresh [nyakŭde] v tsyalata taya ravnina; byagaĭ na planinata, za da ne poginesh.

18 А Лот им рече: Ах, Господи, не така!

A Lot im reche: Akh, Gospodi, ne taka!

19 Ето, слугата ти придоби Твоето благоволение, и с опазването на живота ми, Ти правиш [още] по-голяма милостта, която си показал към мене; но аз не мога да побягна на планината, да не би да ме постигне злото и да умра.

Eto, slugata ti pridobi Tvoeto blagovolenie, i s opazvaneto na zhivota mi, Ti pravish [oshte] po-golyama milostta, koyato si pokazal kŭm mene; no az ne moga da pobyagna na planinata, da ne bi da me postigne zloto i da umra.

20 Гледай, моля, тоя град е близо, за да прибягна там, и малък е. Нека побягна там, (не е ли малък [град?]) и така животът ми ще се опази.

Gledaĭ, molya, toya grad e blizo, za da pribyagna tam, i malŭk e. Neka pobyagna tam, (ne e li malŭk [grad?]) i taka zhivotŭt mi shte se opazi.

21 Той му каза: Ето слушам те и за това нещо, че няма да разоря града, за който ти говори.

Toĭ mu kaza: Eto slusham te i za tova neshto, che nyama da razorya grada, za koĭto ti govori.

22 Бързай, бягай там защото Аз не мога да сторя нищо, доде ти не стигнеш там. Затова тоя град се наименува Сигор {Т.е., Малък.}.

Bŭrzaĭ, byagaĭ tam zashtoto Az ne moga da storya nishto, dode ti ne stignesh tam. Zatova toya grad se naimenuva Sigor {T.e., Malŭk.}.

23 Слънцето изгряваше на земята, когато Лот влезе в Сигор.

Slŭntseto izgryavashe na zemyata, kogato Lot vleze v Sigor.

The Destruction of Sodom and Gomorrah

24 Тогава Господ изля върху Содом и Гомор сяра и огън от Господа от небето.

Togava Gospod izlya vŭrkhu Sodom i Gomor syara i ogŭn ot Gospoda ot nebeto.

25 Той разори тия градове и цялата равнина, всичките жители на градовете и земните растения.

Toĭ razori tiya gradove i tsyalata ravnina, vsichkite zhiteli na gradovete i zemnite rasteniya.

26 Но жена му, след него, погледна назад, и стана стълб от сол.

No zhena mu, sled nego, pogledna nazad, i stana stŭlb ot sol.

27 Сутринта Авраам подрани на мястото, дето беше стоял пред Господа;

Sutrinta Avraam podrani na myastoto, deto beshe stoyal pred Gospoda;

28 и погледна към Содом и Гомор и към цялата земя на равнината, и, ето видя, че дим, като дим от пещ, се издигаше от земята.

i pogledna kŭm Sodom i Gomor i kŭm tsyalata zemya na ravninata, i, eto vidya, che dim, kato dim ot pesht, se izdigashe ot zemyata.

29 И тъй, когато Бог разоряваше градовете на тая равнина, Бог си спомни за Авраама и изпрати Лота изсред разорението, когато разори градовете, дето живееше Лот.

I tŭĭ, kogato Bog razoryavashe gradovete na taya ravnina, Bog si spomni za Avraama i izprati Lota izsred razorenieto, kogato razori gradovete, deto zhiveeshe Lot.

Lot and His Daughters

30 А Лот излезе от Сигор и живееше в планината, и с него двете му дъщери, понеже се боеше да остане в Сигор; затова живееше в една пещера, той и двете му дъщери.

A Lot izleze ot Sigor i zhiveeshe v planinata, i s nego dvete mu dŭshteri, ponezhe se boeshe da ostane v Sigor; zatova zhiveeshe v edna peshtera, toĭ i dvete mu dŭshteri.

31 Тогава по-старата рече на по-младата: Баща ни е стар, и няма мъж на земята да влезе при нас, според обичая на цялата земя.

Togava po-starata reche na po-mladata: Bashta ni e star, i nyama mŭzh na zemyata da vleze pri nas, spored obichaya na tsyalata zemya.

32 Ела, да упоим баща си с вино и да преспим с него, за да запазим потомството от баща си.

Ela, da upoim bashta si s vino i da prespim s nego, za da zapazim potomstvoto ot bashta si.

33 И тъй, оная нощ упоиха баща си с вино; и по-старата влезе та преспа с баща си; а той не усети, нито кога легна тя, нито кога влезе.

I tŭĭ, onaya nosht upoikha bashta si s vino; i po-starata vleze ta prespa s bashta si; a toĭ ne useti, nito koga legna tya, nito koga vleze.

34 На другия ден по-старата рече на по-младата: Виж, миналата нощ аз преспах с баща си; да го упоим с вино и тая нощ, та влез ти и преспи с него, за да запазим потомство от баща си.

Na drugiya den po-starata reche na po-mladata: Vizh, minalata nosht az prespakh s bashta si; da go upoim s vino i taya nosht, ta vlez ti i prespi s nego, za da zapazim potomstvo ot bashta si.

35 И тъй, и оная нощ упоиха баща си с вино, и по-младата влезе та преспа с него; а той не усети нито кога легна тя, нито кога стана.

I tŭĭ, i onaya nosht upoikha bashta si s vino, i po-mladata vleze ta prespa s nego; a toĭ ne useti nito koga legna tya, nito koga stana.

36 Така и двете Лотови дъщери зачнаха от баща си.

Taka i dvete Lotovi dŭshteri zachnakha ot bashta si.

37 И по-старата роди син и го наименува Моав; той е и до днес отец на моавците.

I po-starata rodi sin i go naimenuva Moav; toĭ e i do dnes otets na moavtsite.

38 Роди и по-младата син и го наименува Бен-ами; той е и до днес отец на амонците.

Rodi i po-mladata sin i go naimenuva Ben-ami; toĭ e i do dnes otets na amontsite.

Context:

Lot Welcomes the Angels

Cross References

No cross references available for this verse.