Какво се случва в историята, в която Сара се смее на обещанието?

В този пасаж Авраам седи на вратата на шатрата си, когато Господ му се явява с два ангела в човешка форма. Авраам им сервира храна. Докато ядат, един от тях пита: „Къде е жена ти Сара?“ и след това дава ясно обещание, че ще се върне в определено време и Сара ще има син. Сара е вътре в палатката и слуша зад високоговорителя. И Ейбрахам, и Сара са много стари и Сара вече не може да има деца по нормалния начин. Когато чува обещанието, тя се смее вътрешно, съмнявайки се, че такова нещо може да се случи.

Защо Сара се засмя, когато чу, че ще има син на стари години?

Сара се засмя в себе си, защото обещанието й прозвуча невъзможно. Беше стара жена, отдавна прехвърлила възрастта, в която жените обикновено имат деца. Тя дори отбелязва за себе си, че Авраам, когото тя нарича „господарю мой“, също е стар. Вместо да погледне първо силата на Бог, тя погледна собственото си тяло и възрастта на съпруга си. Нейният смях не беше радостният смях на доверието, а тихата реакция на едно сърце, което се бори да повярва в това, което Бог е казал, когато то противоречи на обикновения човешки опит и нормалния ход на природата.

Какво означава тук въпросът Има ли нещо трудно за Господ?

Когато Бог пита: „Има ли нещо твърде трудно за Господ?“, Той коригира скритите съмнения на Сара. Тя е измерила обещанието с възрастта и тялото си, а не с Божията сила. Този въпрос напомня на Авраам и Сара, че нищо не е извън способностите на Бог или отвъд неговото знание. Знаеше, че Сара се смее в сърцето си, въпреки че беше зад него и мълчеше. Той не е ограничен от това, което е обичайно или това, което хората смятат за възможно. В тази история въпросът сочи силата на Бог да даде живот там, където природата изглежда завършена, и да спази думата си точно в избрания от него момент.

Какво означава според времето на живота в това обещание?

Изразът „според времето на живота“ сочи определено време, когато обещанието ще бъде изпълнено. Вероятно означава времето, необходимо за зачеването и раждането на детето, или около същия сезон на следващата година, когато животът в природата се подновява. Въпросът е, че Бог не говори с неясни думи. Той обвързва обещанието си с истински, идващ момент. На Авраам и Сара се казва, че в определеното време Сара ще има син. Това показва, че Бог управлява както над природата, така и над самото време и че неговите обещания не са свободни желания, а фиксирани ангажименти.

Защо Сара отрече да се смее и какво показва нейният страх?

След като Бог пита защо се е засмяла, Сара се страхува и казва: „Аз не се засмях“, въпреки че се беше засмяла в себе си. Страхът й вероятно идва от осъзнаването, че този посетител знае скритите й мисли и че тя се е отнесла лекомислено към обещанието му. В паниката си тя се опитва да прикрие един грях с друг, добавяйки лъжа към съмнението си. Това показва колко лесно страхът може да ни тласне към криене и извинения, вместо към открито признание. Бог нежно, но твърдо отговаря: „Не, но ти се засмя“, разкривайки истината. Напомня ни, че не можем да скрием сърцата си от Бог и че честното признание е по-добро, отколкото да се опитваме да скрием провала си.

Какво учи този пасаж за Божия характер и сила?

Този пасаж показва, че Бог е едновременно мил и всемогъщ. Той идва в шатрата на Авраам, приема гостоприемството му и лично повтаря обещанието за син чрез Сара. Той знае името на Сара, къде е тя и дори какво мисли тя в мълчание. Когато тя се съмнява и се смее вътрешно, той не се отказва от обещанието си, но пита защо се е засмяла и им напомня, че нищо не е толкова трудно за него. Той работи извън границите на възрастта и природата, но въпреки това се справя търпеливо със слабата вяра и дори с опита на Сара да скрие греха си. Неговият въпрос и обещанието му заедно показват както силата, така и милостта му.

Как възрастта на Авраам и Сара подчертава значението на това обещание?

Текстът подчертава, че Авраам и Сара са стари и „в напреднала възраст“ и че това е престанало да бъде със Сара по маниера на жените. Това ясно показва, че в човешки аспект вече не е възможно да имаш дете. Давайки обещанието в тази ситуация, Бог ясно показва, че раждането на сина ще бъде негово дело, а не резултат от нормална човешка сила. Тяхната възраст не е просто детайл; то е там, така че виждаме обещанието като чудо. То учи, че Бог е способен да донесе живот, надежда и ново начало там, където хората виждат само края.

Как може тази история да говори на някой, който днес се бори със съмнение?

Тази история показва, че дори онези, които принадлежат на Бог, могат да се борят да повярват на думите му, когато изглежда, че се сблъскват с това, което виждат и чувстват. Съмнението на Сара е разкрито, но Бог все още спазва обещанието си към нея. За някой, който се бори със съмнения, този пасаж насърчава искрен размисъл: измервате ли Божиите обещания само със своето положение и сила? Божият въпрос „Има ли нещо твърде трудно за Господ?“ ви кани да погледнете далеч от своите ограничения и към Неговата сила. В същото време неговото нежно поправяне на Сара показва, че той се отнася търпеливо към слабата вяра и води хората си към доверие, вместо да ги отхвърля.

Gen.18.9

Битие 18:9

BUL БОГ

Тогава му рекоха: Где е жена ти Сара? А той рече: Ето, в шатрата е.

Togava mu rekokha: Gde e zhena ti Sara? A toĭ reche: Eto, v shatrata e.

Sarah Laughs at the Promise

Тогава му рекоха: Где е жена ти Сара? А той рече: Ето, в шатрата е.

Togava mu rekokha: Gde e zhena ti Sara? A toĭ reche: Eto, v shatrata e.

И рече [Господ]: До година по това време Аз непременно ще се върна при тебе и, ето, жена ти Сара ще има син. А Сара слушаше от входа на шатрата, която беше зад него.

I reche [Gospod]: Do godina po tova vreme Az nepremenno shte se vŭrna pri tebe i, eto, zhena ti Sara shte ima sin. A Sara slushashe ot vkhoda na shatrata, koyato beshe zad nego.

А Авраам и Сара бяха стари, в напреднала възраст; на Сара беше престанало обикновеното на жените.

A Avraam i Sara byakha stari, v naprednala vŭzrast; na Sara beshe prestanalo obiknovenoto na zhenite.

И тъй Сара се засмя в себе си, като думаше: Като съм остаряла ще има ли за мене удоволствие, като и господаря ми е стар?

I tŭĭ Sara se zasmya v sebe si, kato dumashe: Kato sŭm ostaryala shte ima li za mene udovolstvie, kato i gospodarya mi e star?

А Господ рече на Авраама: Защо се засмя Сара и каза: Като съм остаряла, дали наистина ще родя?

A Gospod reche na Avraama: Zashto se zasmya Sara i kaza: Kato sŭm ostaryala, dali naistina shte rodya?

Има ли нещо невъзможно за Господа? На определеното време ще се върна при тебе, до година по това време и Сара ще има син.

Ima li neshto nevŭzmozhno za Gospoda? Na opredelenoto vreme shte se vŭrna pri tebe, do godina po tova vreme i Sara shte ima sin.

Тогава Сара, понеже се уплаши, се отрече, казвайки: Не съм се смяла. А той каза: Не [е тъй]; ти се засмя.

Togava Sara, ponezhe se uplashi, se otreche, kazvaĭki: Ne sŭm se smyala. A toĭ kaza: Ne [e tŭĭ]; ti se zasmya.

Кръстосани препратки

Няма кръстосани препратки за този стих.