Какво е значението на обрязването в Божия завет с Авраам?

В този пасаж обрязването е външният знак, който Бог избира за Своя завет с Авраам и неговите потомци. Това не е самият завет, а белег, който сочи към Божието обещание за благодат и тяхното задължение да ходят пред Него. Прави се по плът, за да покаже, че това, което идва от човешката природа, е грешно и се нуждае от очистване. Като носи този знак, домът на Авраам е публично отделен като Божи народ. Отказът от обрязването означаваше да презирате Божието знамение и обещание и така донесе предупреждението за отрязване от хората.

Защо Бог заповяда обрязването на осмия ден за бебетата?

Бог казва на Авраам, че всеки мъж на осем дни трябва да бъде обрязан. Самият пасаж дава времето, но не и дълго обяснение. От по-широкото учение около него виждаме, че това ранно определяне на времето показва Божията бащинска грижа, довеждайки децата в заветната общност от самото начало на живота. Той предпазва знака от забавяне или забравяне и изяснява, че принадлежността към Бог не е на първо място в това, което прави детето, а в Божието обещание. Осмият ден също загатва за ново начало, ново начало под Божията заветна милост.

Защо един необрязан мъж трябваше да бъде отсечен от своя народ?

Бог казва, че всеки мъж, който откаже обрязването, е нарушил Неговия завет и „тази душа ще бъде отсечена от своя народ“. Това звучи трудно, но показва колко сериозен е Божият завет. Обрязването беше знакът, който Бог избра. Да се отнасяме към знака като към нищо означава да третираме Божието обещание като нищо. Това беше открито отхвърляне да бъдеш част от Неговия заветен народ. Да бъдеш отрязан означаваше да загубиш привилегиите на общността, която живееше под Божието обещание. Това предупреждение имаше за цел да предпази хората от небрежност и да подкани родителите и водачите да бъдат верни в преподаването и послушанието.

Защо Бог промени името на Сара на Сара и какво й обеща?

В този пасаж Бог казва на Авраам да не нарича жена си повече Сара, а Сара. С новото име Той се присъединява към ново обещание. Той казва, че ще я благослови, ще даде на Авраам син от нея и ще я направи майка на народите, с царе, идващи от нейната линия. От това става ясно, че обещаният наследник няма да дойде чрез друга жена, а чрез самата Сара, макар и стара. Промяната на името показва, че Бог я изисква за тази цел и я издига в Своя план, не само като съпруга на Авраам, но като ключова част от историята на завета.

Защо Авраам се засмя, когато Бог обеща син чрез Сара?

Авраам пада по очи и се смее, когато чува, че той, на сто, и Сара, на деветдесет, ще имат дете. Този смях не е подигравка с Бог, а внезапна смесица от радост и учудване от нещо, което изглежда невъзможно от човешка гледна точка. Вътре той пита как е възможно това, но другаде е описан като не залитащ в неверие. Неговата реакция показва как Божиите обещания могат да надхвърлят това, което можем да си представим. Това също помага да се обясни защо синът е кръстен Исаак, което означава нещо като „той се смее“, напомняйки им как Бог превърна тяхното удивление в пълна радост.

Ако Бог е благословил Исмаил, защо вместо това заветът е сключен с Исаак?

Авраам моли Исмаил да живее пред Бог, показвайки любовта и загрижеността си към първия си син. Бог отговаря любезно. Той казва, че е чул Авраам, ще благослови Исмаил, ще го направи плодовит и ще доведе от него дванадесет принца и велика нация. И все пак Бог ясно заявява, че Неговият специален завет ще бъде с Исаак, синът, който ще се роди от Сара в определено време следващата година. Исмаил получава реални земни благословии, но Исак е детето, през което ще тече линията на завета и неговото вечно обещание. Това показва свободния избор на Бог за това как Той изпълнява Своя спасителен план.

Защо слугите и чужденците в дома на Авраам са включени в обрязването?

Бог заповядва не само собствените синове на Авраам, но и всеки мъж, роден в дома му или купен с неговите пари, да бъде обрязан. Това означава, че слугите и чужденците, живеещи под неговия покрив, споделят знака на завета. То показва, че Божията благодат не е ограничена само до една кръвна линия, но достига до всички, които са събрани в семейството на вярата. Авраам е отговорен да води всеки под негова опека в покорство на Бог. Това също сочи напред към по-широко посрещане, където хора извън първоначалното семейство са въведени в Божия народ чрез Неговото обещано семе.

Какво означава, че Божият завет с Авраам и Исаак е вечен?

Бог нарича Своя завет с Авраам и с Исаак и потомството на Исаак вечен завет. Това не означава, че физическият акт на обрязването ще продължи без промяна във всяка епоха, но че благодатта и обещанието зад него не свършват. Бог се обвързва да бъде Бог за истинското потомство на Авраам завинаги. Външният знак по-късно отстъпва място на нови знаци, но сърцето на завета, Бог взема хора за Себе Си и им прощава и ги обновява чрез обещаното потомство, остава. Думата „вечен“ държи очите ни върху неизменната вярност на Бог.

Как Авраам показва покорство и вяра в края на този пасаж?

В края на пасажа Авраам не се бави и не спори. Той взема Исмаил, всички родени в къщата му и всички купени с неговите пари, и обрязва всеки мъж същия ден, точно както Бог беше казал. Той дори се подлага на обрязване на деветдесет и девет години. Това бързо и скъпо послушание показва, че Авраам се доверява на Божието слово и Му предава цялото си семейство. Неговият пример учи, че истинската вяра не остава само в ума, но движи ръцете и краката. Когато Бог говори, вярата отговаря, като прави това, което Той заповядва.

Как този пасаж за обрязването и завета може да говори на вярващите днес?

Днес точната церемония на обрязването като заветен знак не е заповядана по същия начин, но истините зад нея все още имат значение. Бог все още прави първата стъпка в превръщането на народа в Свой собствен, все още използва външни знаци, за да укрепи слабите сърца и все още призовава за отговор на вяра и покорство. Картината на обрязването ни напомня, че грехът е дълбоко в човешката природа и че се нуждаем от Бог, за да ни очисти и промени. Аспектът на домакинството подтиква родителите и ръководителите да се грижат за духовния живот на тези, които са под тях. Преди всичко това ни насочва да се доверим на обещаното потомство, чрез което Божият вечен завет се изпълнява.

Gen.17.9

Битие 17:9

BUL БОГ

Бог още каза на Авраама: Пази ти завета Ми, ти и потомците ти след тебе, през всичките си поколения.

Bog oshte kaza na Avraama: Pazi ti zaveta Mi, ti i potomtsite ti sled tebe, prez vsichkite si pokoleniya.

The Covenant of Circumcision

Бог още каза на Авраама: Пази ти завета Ми, ти и потомците ти след тебе, през всичките си поколения.

Bog oshte kaza na Avraama: Pazi ti zaveta Mi, ti i potomtsite ti sled tebe, prez vsichkite si pokoleniya.

Ето Моят завет, който трябва да пазите между Мене и вас и потомците ти след тебе: всеки между вас от мъжки пол да се обрязва.

Eto Moyat zavet, koĭto tryabva da pazite mezhdu Mene i vas i potomtsite ti sled tebe: vseki mezhdu vas ot mŭzhki pol da se obryazva.

Да обрязвате краекожието на плътта си; и това ще бъде знак на завета между Мене и вас.

Da obryazvate kraekozhieto na plŭtta si; i tova shte bŭde znak na zaveta mezhdu Mene i vas.

Всяко мъжко [дете] между вас във всичките ви поколения, като стане на осем дни трябва да се обрязва, както роденото у дома ти, така и онова, което не е от твоето потомство, купено с пари от някой чужденец.

Vsyako mŭzhko [dete] mezhdu vas vŭv vsichkite vi pokoleniya, kato stane na osem dni tryabva da se obryazva, kakto rodenoto u doma ti, taka i onova, koeto ne e ot tvoeto potomstvo, kupeno s pari ot nyakoĭ chuzhdenets.

Непременно трябва да се обрязва и роденият у дома ти и купеният с парите ти; и Моят завет в плътта ви, ще бъде вечен завет.

Nepremenno tryabva da se obryazva i rodeniyat u doma ti i kupeniyat s parite ti; i Moyat zavet v plŭtta vi, shte bŭde vechen zavet.

А необрязаният от мъжки пол, чието краекожие на плътта не е обрязано, тоя човек, да се погуби измежду людете си, [защото] е нарушил завета Ми.

A neobryazaniyat ot mŭzhki pol, chieto kraekozhie na plŭtta ne e obryazano, toya chovek, da se pogubi izmezhdu lyudete si, [zashtoto] e narushil zaveta Mi.

После Бог каза на Авраама: Не наричай вече Сарайя жена си Сарайя {Т.е., Моя княгиня.}; но Сара {Т.е., Княгиня.} да бъде името й.

Posle Bog kaza na Avraama: Ne narichaĭ veche Saraĭya zhena si Saraĭya {T.e., Moya knyaginya.}; no Sara {T.e., Knyaginya.} da bŭde imeto ĭ.

Аз ще я благословя, още и син ще ти дам от нея; да! ще я благословя, и тя ще стане [майка] на народи; царе на племена ще произлязат от нея.

Az shte ya blagoslovya, oshte i sin shte ti dam ot neya; da! shte ya blagoslovya, i tya shte stane [maĭka] na narodi; tsare na plemena shte proizlyazat ot neya.

Тогава Авраам падна на лицето си и се засмя, и рече в сърцето си: На стогодишен човек ли ще се роди дете? И Сара, която има деветдесет години, ще роди ли?

Togava Avraam padna na litseto si i se zasmya, i reche v sŭrtseto si: Na stogodishen chovek li shte se rodi dete? I Sara, koyato ima devetdeset godini, shte rodi li?

И рече Авраам на Бога; Исмаил да е жив пред Тебе.

Но Бог каза: Не, а жена ти Сара ще ти роди син, и ще го наречеш Исаак; и с него ще утвърдя завета Си за вечен завет, [който ще бъде и] за потомството му след него.

No Bog kaza: Ne, a zhena ti Sara shte ti rodi sin, i shte go narechesh Isaak; i s nego shte utvŭrdya zaveta Si za vechen zavet, [koĭto shte bŭde i] za potomstvoto mu sled nego.

И за Исмаила те послушах. Ето, благослових го, и ще го наплодя и преумножа; дванадесет племеначалници ще се родят от него, и ще го направя велик народ.

I za Ismaila te poslushakh. Eto, blagoslovikh go, i shte go naplodya i preumnozha; dvanadeset plemenachalnitsi shte se rodyat ot nego, i shte go napravya velik narod.

Но завета Си ще утвърдя с Исаака, когото Сара ще ти роди до година по това време.

No zaveta Si shte utvŭrdya s Isaaka, kogoto Sara shte ti rodi do godina po tova vreme.

А като прекрати думата Си с Авраама, Бог си възлезе от него.

A kato prekrati dumata Si s Avraama, Bog si vŭzleze ot nego.

В тоя същия ден Авраам взе сина си Исмаила, всичките родени у дома му и всичките купени с парите му, всеки от мъжки пол между човеците на Авраамовия дом и обряза краекожието на плътта им, според както Бог му каза.

V toya sŭshtiya den Avraam vze sina si Ismaila, vsichkite rodeni u doma mu i vsichkite kupeni s parite mu, vseki ot mŭzhki pol mezhdu chovetsite na Avraamoviya dom i obryaza kraekozhieto na plŭtta im, spored kakto Bog mu kaza.

Авраам беше на деветдесет и девет години когато се обряза краекожието на плътта му;

Avraam beshe na devetdeset i devet godini kogato se obryaza kraekozhieto na plŭtta mu;

а син му Исмаил беше на тринадесет години, когато се обряза краекожието на плътта му.

a sin mu Ismail beshe na trinadeset godini, kogato se obryaza kraekozhieto na plŭtta mu.

В един и същи ден се обрязаха Авраам и син му Исмаил.

V edin i sŭshti den se obryazakha Avraam i sin mu Ismail.

И всичките мъже от дома му [както] родените у дома, така и купените от чужденци с пари, се обрязаха заедно с него.

I vsichkite mŭzhe ot doma mu [kakto] rodenite u doma, taka i kupenite ot chuzhdentsi s pari, se obryazakha zaedno s nego.

Кръстосани препратки

Няма кръстосани препратки за този стих.